Книга "Откровения за камерой", Цветан Ан. Колев - Народная киностудия "Юность"

Книга "Откровения за камерой", Цветан Ан. Колев

Книга студийца, члена народной киностудии "Юность" Цветана Ан. Колева. Книга написана на болгарском языке. Для чтения книги на русском языке вы можете воспользоваться сервисами автоматического перевода текста, например, от компаний Яндекс или Google.

19 май 1973 г. Среща семействата на Таня Кравченко и на Тонито - Славка и Филип Христови

19 май 1973 г.
Среща семействата на Таня Кравченко и на Тонито - Славка и Филип Христови

 

Цветан Ан. Колев 31 август 1985 г. На брега на Волга

31 август 1985 г.
На брега на Волга

Навигация

 

ОТКРОВЕНИЕ

Спомням си...

 

...Любителското кино е кино! Нищо, че камерите му трещят, та чак през девет планини се чуват, да не говорим за капризите на тънките му ленти. Въпреки това, при добро осмислена идея и прецизна работа с кинокамерата, могат да се създадат силни и трайни произведения, които да въздействат на зрителя цял живот.

И с любителската камера може да се намери истината и поднесе с изненадващо, вълнуващо и пълно откровение. Нима Сергей Айзенщайн и Едуард Тисе са имали главозамайваща кинотехника? Достатъчна им е била малката дървена кутия на кинокамерата с нейното ръчно задвижване и два най-обикновени обектива, за да кажат една велика истина - истината за революцията.

Киното е доста ревниво - като всяко изкуство! То оставя “зад борда” онези негови създатели, които посягат към услугите на лъжата и фалша, към лекомислието на правене на филми в името на печалбарството или за реализиране на блудкави идеи.

Изборът на тема, съвестният подход към нея, всеот-дайността и едно по-опитно приятелско рамо, което да подкрепя, когато е нужно осмисля съществуването на кинолюбителя.

Понякога ми се иска да съм в някоя метежна зона на земята с моя “Красногорск” и да снимам. С цената на всички рискове. Така е! Щом веднъж съм застанал зад камера, макар тя да е любителска, с цялото си увлечение, убеденост, сила и воля, мога смело да вляза в огъня на живота. Там, където врат и кипят големите и малките конфликти, където е красотата и хармонията, където е човекът и природата с всичкото им противоречие, където е реалното, космосът...

 

ТАМ, КЪДЕТО КОТОРОСЛ СЕ ВЛИВА ВЪВ ВОЛГА

Ярослав е красив и привлекателен град. Той щедро раздава усмивките си на всички като на свои, включително и на нас, неколцината току-що пристигнали чужденци, носещи в куфарите си мистрии, тесли и отвеси. Палавата камионетка, която ни чака на гарата, се понася плавно по просторните зелени улици, покрай белокаменните жилищни блокове и старинни постройки.

Не след дълго спираме пред бяло триетажно здание. Из въздуха се разнася миризма на вар, също като у нас на село, когато напролет майка ми варосва стаите. Чувствам се, като че ли съм в България.

Влизаме в приветливи, слънчеви стаички с високи тавани. Оставям багажа си и отивам към сводообразния прозорец, отварям го и виждам: на няколко крачки тече легендарната Волга. По чистата й повърхност чевръсто шарят плоскодънни лодки, а по бреговете седят вглъбени хора с въдици. Това е тя - ВЕЛИКАТА ВОЛГА! Древна и вечно млада! Поразява ме със своята хубост и могъщество, зове ме с магическа сила. Не се стърпявам и бързо хуквам навън. Денят е нежен прозрачен юнски ден!

·

Небето е синьо като незабравка и толкова близо е сведено над нас, че имам чувството за невидимо начало, от което започва безкрайността, забулена в бледорозови и виолетови, преливащи се в червени до тъмносини мастилени цветове.

Задухва лек ветрец. Пухкавите руси коси на Люда гальовно докосват лицето ми. Обръщам се към нея и големите й сини очи ме привличат. Те, като че ли са част от небето, от мечтата! Тя се усмихва и лъчезарният й поглед се насочва към далечината.

Мястото, където седим, е малко полуостровче, покрай което забързано тече рекичката Которосл и устремно се влива в широката и спокойна Волга. Открай време то се нарича “Стрелката” и няма по-почитан кът в Ярослав от него. Това е най-свидното място, където ярославецът се прекланя пред миналото и мечтае за бъдещето.

Легендата гласи, че през X век в глухите и непристъпни гори на десния бряг на Волга, покрай устието на Которосл са живели хора, които се наричали “кривичи и меряни”. Тяхната религия била култът към езическото божество Волос, а свещено животно тромавата мечка, което дало основание на летописците да нарекат това място “Мечи ъгъл”.

В края на X век Североизточната Рус влизала в състава на отделно княжество, център на което бил древния град Ростов Велики. Стремейки се да укрепи на север владенията си и да осигури безопасността на водния път от Ростов Велики през езерото Неро и реката Которосл към Волга, ростовският княз Ярослав Мудрий пристигнал в Мечи ъгъл, за да създаде тук своя крепост. Както разказва легендата, това събитие не минало мирно и тихо – жителите на Мечи ъгъл оказали съпротива на княза като пуснали срещу него свещената дива мечка и страшни зли кучета, но исполинът Ярослав Мудрий успял да съсече със секирата си свирепата мечка и да прогони кучетата.

Княз Ярослав Мудрий водел със себе си не само своята бойна дружина и православно духовенство, но и строители. На ъгъла на продълговатия Мечи ъгъл той наредил да се построи дървена крепост. Това станало в 1010 година. В негова чест “Рублений Городок” бил наречен Ярослав. Така възниква според преданията първият руски град на Волга, а в летописите името му се споменава през 1071 година във връзка с големите въстания на смердите.

Оттогава Ярослав преминава периоди на бурен разцвет, които оставят ярки следи в историята на древната руска култура. Няма значително събитие, което да не е отеквало по свой начин в града на вдъхновените стенописци и архитекти, на тежките търговци, корабостроители и бунтари. Наистина Ярослав преживява и периоди на упадък, особено по време на татарските нашествия, но никога творческия дух на неговите жители не е стихвал. Ярославецът не се смята за победен, дори когато поражението е несъмнено. И може би гербът на града най-добре изразява неговата увереност, неговия исторически оптимизъм и самочувствие. Символът на Ярослав е онази мечка, която князът съсякъл и тя носи на рамото си секирата, с която той я унищожил завинаги.

Ветрецът продължава да подухва леко. По небето плуват малки перести облачета, които бавно се спускат надолу и се прекланят пред Мечи ъгъл и славната Волга. Тръгваме към “Гората на скръбта”. В нея през 1257 година става най-кръвопролитното сражение с татарите. След първи завой на зелената “Набережная” пред нас гордо застава и се извисява в небето белокаменният Спасо-Преображенски манастир - Ярославския Кремъл, в който Муссин - Пушкин намира първия ръкопис на прочутото “Слово о полку Игореве”.

Отнейде изскача високо момче с фотоапарат. То затичва по крайбрежната алея, към идващото насреща му стройно момиче и се провиква:

- Здравей, Валя!
- Здравей, Альошенка!

Малката камионетка отново ни е приютила в покритата си каросерия. Слънцето едва-едва се показва и багри в розово жилищните блокове. Всичко за нас е ново и интересно. След кратко мълчание заговорваме:

- Забелязахте ли, че Ярослав е изграден предимно от камък, а никъде по пътя от Москва не видяхме планински каменни масиви?
- И колко много църкви със здрави белокаменни зидове!
- И навред зеленина…

Шофьорчето Ваня, който неволно слуша нашите възклицания, намалява скоростта, спира камионетката, обръща се към нас и казва:

- Когато Колумб спрял кораба си край непознат бряг, там се появил здравеняк “островитянин” и му предложил бира. Той бил ярославец!
- Според Гогол, - продължава Ваня и подкарва камионетката - ярославските мужици са едни от найбудните и предприемчиви люде, които е срещал. Видял е с очите си писма и документи, от които личи, че корабите на ярославските търговци са стигали до няколко морета. Те щедро разтваряли кесиите си и с майстори занаятчии строели църкви, издирвали и докарвали художници да зографисват и увековечават.

По указания на великия Петър преди повече от 260 години тук е построена една от първите текстилни фабрики в Русия - “Краснъй Перекоп”. В 1750 г. в Ярославл Фьодор Волков организирал театрална трупа, която играела в Петербургския дворец и станала основа на първия професионален театър в Русия, затова нашият театър носи неговото име. Известна е грешката на Едисон, че у нас в Русия въобще не съществували условия да се произведе синтетичен каучук, но именно в Ярослав през 1932 г. е произведен първия в света каучук, получен по промишлен път. В града ни също така е създаден първият тритонен товарен автомобил „Я-З” и първият тролей в Съветския съюз. И не забравяйте, скъпи приятели, да видите аеродрума, където се е занимавала с парашутизъм Валентина Терешкова.

Всички в камионетката сме притаили дъх. Ваня ни уведомява, че той също е роден в Ярослав и е радостен, че вози строители от България и иска да ни разкаже колкото може повече за родния си град, за да го опознаем и обикнем и ние.

Неусетно пристигаме до просторна поляна. Градът остава зад нас. Чака ни голяма група работници. Посрещат ни сърдечно, кратко, по работнически. Няколко думи за добре дошли, разбита бутилка шампанско… и багерът забива огромната си кофа в твърдата земя на Ярослав Мудрий. Българската група строителни работници започва да изгражда жилищни блокове за нефтоработниците от организацията „ЯРОСЛАВГАЗСТРОЙ”, която прокарва газопровода „Сияние Севера”, включен в международния газопровод “Дружба”. Повечето сме от Плевен.

 Внезапно започва да вали дъжд и бързо се стича в новообразувалите се ями.

-Хей, друзя! Така е при нас в Ярослав! - закачливо се провиква Ваня от камионетката, - Ще ви върви по вода!

Махаме му с ръка и приемаме с удоволствие неговото предсказание. Действително, предстоят ни много интересни запознанства, срещи и преживявания. “Благодарим ти, за хубавото пожелание, Ваня”!

Дъждът се усилва, но желязната кофа уверено продължава да дълбае размекнатата жълтеникава почва.

·

Прахът скърца в зъбите, а въздухът е тежък и душен. Тухлите наистина горят, ужасно парят през брезентовите ръкавици. И тя пак дойде, както през онзи прозрачен юнски ден… Очите й сини, като небето над Волга, меки като коприна косите, усмивката - на същинска Мадона! И все щрака с малката си кинокамера. Забравям и жаждата, и горещината, и умората. Със замах изтривам червеникавата пот от прашното си лице. Скрито поглеждам ту синеоката, ту камерата. Тънките пръсти на Люда умело държат апарата, който я прави още по-привлекателна! Нещо трепва в сърцето ми! Иска ми се за запея, но…

Тя се затича и право… при Ради. И му говори, сякаш отдавна се познават: „Я вас, знаю! Мы с маминкой сльшали Вас на фестивала! Мне тогда било просьба снять его в кино. Когда Вы воступили, маминка сказала: “Ето, Болгария поет!” Знайте, нам очень понравилось одна ваша песенка, протяжная такая, грусная… Не ожидала, Вас увидеть здесь! - чурулика небесно като фея, лицето й сияе, а Ради, докато се черви и свива, като се отпусна, като се разприказва - за песни, за България, за розите, за филми, за някаква киностудия, че накрая, даже го кани и на гости. “Маменка” щяла да бъде “очень счастлива” да го види. Не ми върви и това си е! Търся да се заловя за нещо, за да избухна и… натоварваме последния камион, изведнъж се появява още един и то с ремарке. Не, това вече е прекалено! Няма го майстора! Хвърлям ръкавиците и примера ми последват още няколко момчета. Тръгваме си, дори Люда да документира този факт на филмова лента. Учудените й очи тревожно потъмняват. Оставя камерката върху натрупаните греди преднея и побягва към нас. - “Ребята что въи? Так нельзя, ребята, прошу вас! Ну… я…!” - и нахлузва горещите ръкавици.

Стъписвам се и не мога да повярвам. Ето я, родена само за модно списание, по-красива от слънцето, а се втурва без страх в пещта. А бе, момиче, това е мъжка работа. И ми причернява, дърпам я, но внимателно, да не се удари с нещо.

Камионът с ремаркето е натоварен. Люда е радостна, внимателно навива пружината на “Красногорска”. До нея Ради... запява. Гласът му е тих, кадифен. Пее наше, народна песен. За сестрата, която пои братовото конче, то я увлича в реката, тя потъва и вика брат си за помощ…

Седя до тях на купчината тухли и слушам. Главата му бумти, запалвам цигара, забулвам се в синкав дим, който бързо се разсейва.

После Люда идва при мен. Аз я гледам с възхищение. Протягам ръце към нея и погалвам нейните, а кой знае защо и кинокамерата, която тя държи. Казвам й:

- Ако можех, щях да те снимам…

 

МЕЧТИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Началото на улица “Суздальское шосе”. Всичко наоколо е покрито с дълбок, пухкав сняг, потънало в незабравима белота и мекота. Бялата сграда на ЯЗРЗ се е сляла със снежната покривка. Тролейбусите и автобусите са спрели сякаш да се полюбуват на красивата, чисто бяла зима.

Изкачвам тичешком заснежената стълба и завивам надясно покрай главния вход. Зад ъгъла спирам пред тъмнокафява правоъгълна врата, със заскрежена табелка, на която с обикновени букви е написано: “Народная киностудия - “Юность”.

От Люда зная, че това е първата в Съветския съюз любителска киностудия, получила званието “НАРОДНА”.

Със загадката към неизвестното и с неминуемия трепет в такива моменти пристъпвам през рамката на вратата. Свиквам постепенно с полутъмнината и освен екрана в залата забелязвам открояващите се лица на присъстващите. Чува се глъч, смесен с волен детски смях и сериозен напътстващ тон. Из въздуха се носи ароматна пара, излизаща на кълбета от огромен самовар. Тъмнината продължава да се отдръпва. Обстановката напомня повече на добре обзаведена гостна, отколкото на киносалон. Оригинално залепените кори за яйца по стените ме изпълват с недоумение. Поглеждам нагоре и прочитам шеговития остроумен надпис: “НЕ КУДКУДЯКАЙ, А ЯЙЦА СНАСЯЙ!”

Самоварът, изплувал вече в цялото си великолепие пухти върху висящите над него прясно изпечени “баранки” - малки гевречета.

Към мен се приближава мъж, с руси коси и сини дру-желюбни очи. Запознаваме се.

- Казвам се Рем Александрович Юстинов. За да запомните по-лесно името ми Рем, спомнете си мечтата на Ленин - Революция, Електрификация, Мир! - на нея съм кръстен, съкратено от главните букви. А сега, заповядайте! и се провикна весело:
- Хей, ребята, хайде!

Множество малки и големи ръце се устремяват към “баранките” и след миг дългата връв е почти празна. Големият кран на самовара изскърца авторитетно и прочутият руски чай напълва протегнатите чашки, които звънко тракат, допирайки се една о друга.

·

“Юность” започва от малък, неизвестен никому кинокръжок. В него се събират кино и фото-любители, без необходимата методика на обучение, без обществена изява. Оценката за кино или фото-произведение тогава била мнението на приятели или роднини. С една дума - кръжок за домашно кино и семейна фотохроника. Но скоро при тях идва Рем Александрович Юстинов, който преди няколко години се дипломирал като инженер-механик по кинопрожекционна техника в Ленинградския институт за киноинженери. Когато постъпва като преподавател в техническото училище за киномеханици в Ярославл в неговата творческа дейност фигурират няколко експериментални любителски кинофилми. Още на първата сбирка го избират за ръководител на кинолюбителския кръжок. На другия ден той се представя на профсъюзното ръководство на ЯЗРЗ /Ярославския електровозен ремонтен завод/ и получава разрешение да използва затрупания с отпадъци склад на завода за нуждите на клуба.

Насърчени от първата придобивка, членовете на кинокръжока сами измислят и начертават плана на вътрешното разположение на помещението. В колектива не членували строителни инженер, но тези, които оказали своята специализирана помощ, впоследствие стават отлични кинолюбители. Идеите на строителите-любители възникнали в зависимост от наличието на материала, оперативната изобретателност била винаги на преден план. Кръжочниците дружно събарят старите стени и на тяхно място издигат нови. Най-рационално били използувани тръбите от старата сграда за ЯЗРЗ. Стените в тези стаи, където трябвало да се заглуши шума, облепили с кори от опаковки за яйца. Времето след работа не стигало и затова по желание организирали съботници, работели и през неделните дни. Ентусиазма бил в основата на всичко, а членовете на семействата на кинолюбителите не изтърпели това небивало въодушевление, пренесено чак вкъщи и постепенно се включили и те, кой с каквото може.

След два месеца стаите били завършени. Да, но апаратура? От къде? И пак колективният ум решава този проблем. Кинолюбителите написват писмо-молба до комсомолската организация на завода, който я изработва. Помощта не закъснява. Настройването и монтирането на кино - звукозаписната и проявъчна апаратура отново направили сами. Работещите в ЯЗРЗ, трогнати от възторга им, докарали цяла секция гаров гардероб. Мебелите били изпратени от мебелния завод в Ярославл. Временните бетонджии, зидари, заварчици и монтажници не забравили основното си увлечение, най-главното - на кинолентата било заснето цялото строителство на “Юност”. Продължило цели три години. Незабравима останала вечерта, когато под звуците на фанфари и фойерверки вдигнали белия екран. Радостни и горди били те, че всичко е изградено с техния собствен труд. Дошъл ред, какво име да дадат на създадената с толкова горещо желание и усилия любителска киностудия. Мислили, предлагали… И както се случва често, помогнал случаят.

Електрозаварчикът Юрий Махарадзе спешно монтирал филм, който на другия ден трябвало да покаже в ЯЗРЗ. Заедно с него била и тримесечната му дъщеричка. /В кинофилма за строителството на киностудията е заснет този епизод./ Като се радвали на малката Оксана, кинолюбителите изведнъж решили: Нека нашият колектив носи името “Юност”.

Дали това е началото на “Юност” - времето на нови, големи и смели начинания и задачи под безкористното ръководство на Рем Александрович в ремонтираното просторно помещение за работа и кръщаването на кръжока “Юност” или то е още от малката стаичка, която едва приютява и десетина човека - въпросът остава открит.

По-късно, когато имах възможност да гледам няколко пъти филма за строителството на киностудията /един голям успех за кинолюбителското движение/, ясно осъзнах, какво значат ентусиазмът и правилно насочените действия на колективния ум. Нали това определя силата на социалистическия обществен стой, предоставил възможност на хората да почувствуват себе си творци-създатели на един нов живот.

Филмът възхищава със своята интересна композиция, с необичайните ракурси. Почти във всички кинокадри се срещат шеги и усмивки, носещи, жива, бодра атмосфера и за най-песимистично настроените зрители, които повдигат поглед към тавана и стените, мислено сравнявайки видимото на екрана с действителността. А това означава, че филмът им е направил впечатление, въздействал е, защото е направо от живота и в името на живота - едно честно съзидание!

Съществуването на самодейната киностудия зависи от много хора: от интелекта и подхода на нейния ръководител, от творческата и техническа помощ на професионалните кинематографисти, от организацията, при която е създадена киностудията /”Юност” е към Клуб Култури ЯЗРЗ/ и каква финансова подкрепа оказва тя за провеждането на учебно-възпитателна и творческа дейност, от самите кинолюбители - тяхното участие, амбиции и резултати.

В живота не всичко върви гладко, без препятствия. Ръководството на предприятието или завода решава, че най-главното е да се запечата на кинолента едва ли не целия всекидневен живот - заседания, съвещание, делови срещи. И кинолюбителят започва да изпълнява всички тези поръчки. Еднообразието скоро притъпява неговия порив, а в резултат на това, творческото му развитие остава на едно място. Не се получава удовлетворение от постоянните “интелектуални” репортажи и се идва до убеждението, че нищо интересно не се сътворява, а времето си върви. Майсторското усъвършен-стване е твърде малко. Кинолюбителите си отиват и кино-студията може да загине! 

Има обаче ръководители, които сполучливо преценяват спецификата на задачите на кинолюбителската работа. За тях е ясно, че не трябва да се заснемат само кинорепортажи за известни събития, а да се създават съдържателни, общоизвестни значими филми от различни жанрове. В такива случаи кинолюбителите получават и обществена поддръжка и насърчаване в техните творчески изяви и материална помощ от административните ръководства. В такива условия самодейната киностудия съществува дълго, разраства, има цел и перспектива.

 „Юност” успешно стига до такова самоутвърждение. Имало е обаче и време, когато също е била заплашена от гибел.

- Намериха се хора, - веднъж си спомни Рем Александро-вич, - които се опитваха да ни обвиняват в неубедителност, когато им казвахме, колко е важно за киностудията да върши колкото може по-обемно и многостранно своята работа.

Постепенно киноапаратурата в “Юностъ” се усъвършен-ства в методично, теоретично и практично отношение. Рем Александрович дава зелена улица на експериментите. Стремежът да се експериментира, да се снима повече - увеличава духовния стимул на кинолюбителите и развива техните творчески заложби.

От първите крачки на кинокръжока до утвърждаването на “Юност” пътят е път на търсения, на постижения и грешки. Както се казва, пътят не винаги е посипан с рози.

Спомена се и онова време, когато в “Юност” избухва пожар. Затварят помещенията за определено време, но отно-во предаността е на лице: пак започват да строят, монтира се нова, по-съвременна техника, а каквото не е надеждно, основно се ремонтира. Най-важното, което прави чест на “Юност” е, че не прекратява работата над филмите. Това е, може би главното, което е помогнало киностудията да продължи да живее. В този период започнах да правя своя първи любителски филм. Там, сред прахоляка, сред струпа-ните материали се опитвах да пиша сценария на “Благодаря ти, Таня!”. След време ще установя, че този е бил момента, който ми вдъхва вяра и непобедим кинолюбителски ентусиазъм и зае едно от централните места в определяне на по-нататъшния ми житейски път. Вечер самоварите напевно закипяват. Кинолюбителите седят около тях и се водят разговори - какво е свършено през деня, на кинолюбителски теми или се разказват различни житейски случаи.

Много са предпоставките, които са помогнали за въз-раждането на “Юност”, за израстване и утвърждаване на ней-ния сплотен колектив. Но една от главните е, че нейният ръководител Рем Алкесандрович е останал верен на творческата и жизнена позиция на “Юност” и вдъхновено е повел кинолюбителите след себе си. Той знае точно, какво е неоходимо на колектива, по какъв път да се върви, за да се създават филми, смислени и творчески. Той просто умее да мечтае заедно с тях.

·

“Юност” се помещава в двадесет и четири стаи, в които са настанени кино и фото-апаратура. Всяка стая има свое предназначение и всички заедно позволяват да се проведе целия технически процес за създаване на филми от 8, 16 и 35 мм кинолента. Има кабина за зареждане на кино и фото-лента, специална лаборатория, в която са поставени почти всички фотоувеличители. В нея се провеждат занятия по фотография. От дясно на фотолабораторията са изградени две малки стаички, едната - за складиране на осветителна техника, другата - за химикали, необходими за съставяне на проявителите. В по-големи стаи са поставени проявъчните машини, а до тях осветена в червено, специална стая в която са монтирани копирните апаратури за 16 и 35 мм. /Тези апаратури са направени самостоятелно от кинолюбителите/. В също по-голяма стая е поместена звукозаписната и звуковъзпроизвеждащата техника. Доставени са почти всички видове съвременни магнетофони. До нея е направена кабина за диктор, в която здраво са закрепени високочувствителни микрофони. Има специално помещение за кинопрожекционни машини, като се започне от всички видове 8 мм, 16 мм и се стигне до класическите 35 мм, както и стая за съхранение на неекспонирана лента и архив за готовите оригинални кинофилми.

Киноснимачният павилион е в най-голямото помещение, съставено от две части - зрителна и павилион за киноснимки. Зрителната зала на “Юност” е с голям широк екран, над който е закрепен лозунга, за който вече споменах: “Не кудкудякай, а яйца снасяй!” Тук се събират кинолюбителите за занятия и гледане на филми, тук се приемат гости. Не една от стените на зрителната зала е монтиран аспектомат за показване на диапозитивни програми. В уютния павилион за киноснимки са създадени благоприятни условия за снимане на вътрешни сцени - за миг изгряват хиляди слънца, сред които трескаво зашумяват кинокамерите. В един от ъглите на тази малка киностудия се намира и маса за снимане на анимационни и трикови филми. Въобще в “Юност” има всичко необходимо за създаване на един филм - документален, мултиплика-ционен или игрален, звуков, синхронен или триков. И възниква въпросът - при наличието на толкова апаратура и нейното постоянно използуване от кинолюбителите, кой и как поддържа и ремонтира тази техника? Отговорът дава организационната структура на “Юност”, която практиката е проверила години вече наред.

В “Юност” се занимават стотина възрастни и четириде-сет деца. Стоте - това са тези, които постоянно работят в студията, в нейните творчески групи. Някои от тях поемат пътя към професионалното кино или основават другаде нови киностудии.

Главно ръководно звено се явява Художественият съвет, в който влизат художествени ръководители на творческите групи и представителя на дискусионния куб “Приятели на киното”. Съветът решава всички творчески и организа-ционни въпроси, утвърждава годишния план, съгласно заявките на творческите групи на “Юност”.Той утвърждава също и планове за учебновъзпитателната работа на групите, финансовите разходи на всеки филм в частност. Въпросите от техническо естество се решават от техническата група.

На художественият съвет са подчинени три подраз-деления: Технически съвет, Творчески съвет и Дискусионния клуб - “Приятели на киното”. Всяко от тях има свое направление и работи по свой вътрешен план и финансови разходи по предварителна заявка.

Технически съвет. Известно е, че киното без техника е немислимо, а техниката от ден на ден става все по-сложна и една от грижите на “Юност” е да се привлекат млади хора, занимаващи се с техническо творчество. Опитът на “Юност” е доказал, че проявяващите се с техническо творчество любители с желание откликват на предложенията да конструират прибори или приспособления, които да облекчат труда на кинооператорите. Важно е, че самите те виждат плода на своите усилия - техните технически решения помагат на творческия процес при създаване на филмите.

При едно приятелско посещение на членовете от клуб “Плевенфилм” през 1978 година в “Юност”, ни подариха една 16 мм киномашина “Украйна”, на която е свален светлинния поток и е приспособена за използуване на светлинен лъч, възпроизвеждащ се от 35 мм прожекционна киномашина, бил той коксов или от ксенонова лампа Самата представка се закрепва пред обектива на 35 милиметрова киномашина, която е със собствен ход и отделно електри-ческо захранване. Приспособлението даде възможност на плевенските кинолюбители да прожектират свои филми пред по-широка аудитория /големия салон на кино “Д. Благоев”/ и да подготвят окръжни месечни кинопрегледи, разказващи за проведени мероприятия и събития в града и окръга. Така техническото хрумване на техниците-любители от “Юност” предоставя на кинолюбителите от “Плевенфилм” да се изявяват творчески пред обществеността.

През 1980 година пак досетливите любители-техници ни изпратиха схема на ново оригинално приспособление, което решава един важен проблем в кинолюби-телското движение в България. Чрез него се осъществява синхронен запис и възпроизвеждане с 16 мм кинокамера с кварцов синхронен импулс, касетъчен магнетофон и прожекционна киномашина “Украйна”. Ефектът от това техническо хрумване руските кинолюбители, в лицето на един от авторите Саша Левашов, демонстрираха през месец октомври 1982 г. на IX фестивал на любителските филми от социалистическите страни, който се проведе в гр. Плевен.

Редица талантливи момчета се изявяват в най-разно-образни занимания. Освен, че помагат при записа и съставянето на фонограмата към филма, те участвуват и в процеса при синхронизацията на изображението и звука, представляващо сериозна трудност за любителските киностудии.

Фактически в “Юност” съществуват и се развиват творчески не само кинолюбителите, но и любители-техници, които по-късно поемат пътя на професионализма.

Друго подразделение на киностудията е Творческият съвет, който подготвя създаването на филмите и отговоря за учебно-възпитателния процес на кинолюбителите, както на начинаещите, така и на дългогодишните. В него се обсъждат изборът на тема, написване на сценария, музикалните решения на филмите, самият монтаж. Това, разбира се, се прави само тогава, когато на авторите е нужна творческа помощ. Доброжелателната критика и съвет, спорът при решаване на този или онзи епизод, дават заряд за нови творчески търсения и стремления. Нерядко кинолюбителите самостоятелно работят и се обръщат към членовете на творческия съвет, когато филмът вече е готов.

Много кинолюбители преминават “стажировка” в “Юност”, а някои от тях дори създават любителски киностудии на място - в предприятията, където работят или в населените места, където живеят.

Учителят Криволап от интерната при Северните пътни железници дошъл в киностудията и помолил да се направи копие на един от филмите му. След тази помощ, той започнал да идва по-често, посещавал занятията, където се изучава техниката на киноснимките. По-късно решил да организира кинокръжок в училището. Членовете на творческия съвет подкрепили новосъздадения кръжок и му подарили 16 мм кинокамера, снабдили го с кинолента и на място провеждали творчески и практически занимания. Момчетата се увлекли по киното, започнали да снимат самостоятелно и… не след дълго се появили “Юност”. Тук те показали своите първи филми и получили първите критики и насърчения. Сътрудни-чеството с тази училищна киностудия доказва жизнеспособ-ността на подобни творчески взаимоотношения.

При решаване на проблемите появили се през време на творческия процес не съществува категорично мнение: “Непременно - така го направи!” Преди всичко се разчита на творческата фантазия на кинолюбителя, на неговата самоинициатива и разбиране за създаване на идейни и високо художествени произведения.

Третото подразделение в “Юност” това е Дискусионният клуб “Приятели на киното”. Неговата главна цел е да помага за теоретичното развитие на кинолюбителите и повишаване на техния културен и житейски кръгозор. Кинолюбителят трябва да бъде широко образован човек.

Често заседанията на дискусионния клуб “Приятели на киното” се посвещават на създаването на късометражния документален филм, като целта е да се пропагандира този жанр, защото кинолюбителският филм е кратък и в него трябва да се търси силно и убедително изразяване на идеята. При дискутирането на късометражния филм, кинолюбителят може да определи своя критерий и собствен поглед върху киноизкуството.

В “Юност” голямо внимание се обръща за привличане на децата към киноизкуството, за изграждане на качества в тях.

- Ако днес ние научим децата разумно да прекарват своето свободно време, - често казва Рем Александрович, - ще бъдем сигурни, че утре в киностудията ще дойдат такива хора, които ще бъдат полезни за себе си и обществото, ще развиват своите способности и ще ги реализират в живота!

Децата са включени в творческо обединение “Юнфилм”, което се явява своеобразна школа за възпитание. Те постъпват от началните класове и повече от тях се свързват години наред с “Юност”. И сега си спомням едно момченце със сламени къдрави коси, сини живи очи и толкова подвижно, че човек не може да го види за минута на едно място. Това е Андрей Флегантов. Той е изучил цялата “кухня” на киното. Неговият филм “Зорница-75” е получил грамота и диплома на ЦК на ВЛКСМ и многократно е излъчван от областната Ярославска телевизия. И не е само Андрюша Флеганов - подобни са и Андрей Тетеров, Андрей Юстинов, Серьожа Световидов и други. Всички деца се занимават свободно и непринудено, без влияние, непременно да се посветят на киноизкуството, но тези, които окончателно поемат неговия път, никога не ще забравят как са започнали в “Юност”.

В “Юност” е станал традиционен прегледът “Фестивал на семейните филми”. В условията на фестивала съществува такава мисъл: “Важно е не само да победиш, но и да участваш, тъй като на теб ти се дава възможност - не само себе си да покажеш, но и другите да погледнеш!”.

Не трябва да се забравя, че семейните кинофилми след години стават ценни документи, от които се изучават поведението, модата, битът, въобще начина на живот на този период, без парфюмиране като в поставеното кино, така, как-то сега изучаваме старите пожълтели снимки, или: семейните кинофилми от социална гледна точка представляват документален материал за следващите поколения.

Един след обед, сред приятния аромат на самоварите, инженерът Лев Дюжин ми разказва как станал член на “Юност”.

- Преди няколко години дойдох в киностудията да попитам как се проявява цветна кинолента. До този момент, аз снимах само черно-бели семейни кинофилми и горе-долу добре ги проявявах, но ми се искаше те да бъдат и цветни. Вкъщи нямах нито с кого “професионално” да поспоря, нито от кого да науча нещо повече. И тогава съвсем случайно попаднах на един от поредните семейни кинофестивали.

След време Лед Дюжин започнал активната си творческа дейност на кинолюбител и създал талантливия филм на военно-патриотична тема “Командирът Батов”. Обаче Дюжин не оставил и семейното кино. Продължил да се занимава със семейната тема с филма: “Аз ще разкажа всичко за своята майка” или “Аз ще разкажа всичко за своята жена”, които станали интересни за съвременното семейство, завоювали признание на различни фестивали.

Доста кинолюбители обичат да снимат филми за своето семейство - взаимоотношения, прояви, увлечения. Ако заставим кинолюбителя, който желае да снима семейни сцени, да снима нещо друго, което не го вълнува, той ще си отиде от самодейната киностудия. Затова семейното кино е станало едно от основните направления в “Юност”.

И сега в съзнанието ми е все още филмът на Аня Андре-ева за нейния дядо. Тя е създала едно сполучливо детско произведение за неговия интересен живот. Революционер от 1917 година, отличен работник, майстор на спорта, общественик. Внучката започнала наблюдение, изследване, търсене на материал за филма, четене на историческа и спортна литература, обучение как да се снима с кинокамера.

Известният кинорежисьор Григорий Рошаль /верен прия-тел на “Юност”/ не един път на официални и неофициални срещи е казвал:

- Това е един удивителен колектив! Той е удивителен не само с това, че тук работят всеотдайно и не захвърлят никога наполовина започнатото! Удивителен не само със своите интересни филми, а е удивителен със своята притегателна и възпитателна сила!

В различните колективи на художествена самодейност формите на работа могат да бъдат най-разнообразни, но ръководителят навсякъде е длъжен да бъде педагог. Хората ще тръгнат след него само когато почувствуват неговата честност, принципност, справедливост, когато той ги уважава и разбира, когато не преследва користни цели и честно им отдава своите знания, умения и душа.

- Трудностите, които ни се случва да преодоляваме в хода на формиране и утвърждаване на нашия колектив, съвместното им решаване с членовете-съмишленици, помогнаха да се мобилизират в мен такива качества, без които вероятно аз няма да мога, нямам право да ръководя кинолюбителите, - споделя Рем Александрович. - На мен ми се иска по-бързо да дойде утрото, по-бързо да съм в “Юност”, по-бавно да завършва денят! Така живея сега, такова отношение се старая да предам и на кинолюбителите. Ето защо на входната врата на “Юност” не е поставена табелка с работно време!”.

И когато се обсъждат с кинолюбителите темите на бъдещите филми Рем Александрович често си спомня за своя любим писател от детството Аркадий Гайдар, любимата игра - играта за Тимур и неговата команда. Когато отстоява идеите си за създаването на киностудията и нейната работа, когато планира насоките на художественото развитие на творческия процес, той мисли за колектив - тип Тимуровски!

Целта на такъв колектив е - да живее не само за себе си, а преди всичко в служба на хората, да бъдат честни и открити в мислите и постъпките си! - Затова “Юност” е НАРОДНА!

С колективният ум, ентусиазмът и златните ръце на кинолюбителите, дейността на “Юност” е всестранна и общополезна. Това вече не е мечта, а действителност. 

 

ПЪТУВАНЕ КЪМ МЕЧТАТА

Разгръщам пожълтелите страници на вестник “Северньй рабочий”. На последната страница с дребен шрифт е помес-тено писмо на локомотивния машинист В. Дернятин до редакцията на Ярославския областен вестник.

“…19 май, пътувам с пътническия влак от Ярославл към Рибинск и на спирка “287-мия километър” виждам на железопътната линия три-четири годишно дете. Задействах спирачната система и подадох тревожни сигнали. На тях детето не реагира, а разстоянието до него се съкращаваше с всяка измината секунда. Какво да правя?

Гледам - чакащата на спирката жена бързо хвърля вещите си, спуска се към момиченцето, успява да го хване за ръката и го отмъква на края на траверсата в момента, когато връхлитащия локомотив се изравняваше с детето. Да узная името на жената не можах, тъй като тя побърза да се качи във вагона, а детето побягна към близката сграда.

Изказвам сърдечна благодарност на неизвестната жена за извършената самоотвержена постъпка...”

След седмица в редакцията се получи колективно писмо, изпратено от работниците на строителното управление №2 тръста “Ярославгазстрой”.

“Името на тази забележителна жена е Татяна Сергеевна Кравченко. Тя работи в нашето управление. Спасеното от нея момиченце е дъщеря на българско семейство, което се труди в същото управление”.

Кратките редове на В. Дернятин и неговата “сърдечна благодарност” ми напомнят, че всеки подвиг има изклю-чителна стойност било затова, че в него участвува някой, който съзнателно жертва себе си, било че в него винаги има един решителен миг на реакция, в който се разкрива цялата човешка личност или съвършено чувство за дълг, до което не всеки се домогва. Иначе и до днес не бих си обяснил “скритите” мотиви, които са накарали Татяна Кравченко, майка на едно дете, да бъде по-бърза от секундите. Чувството на дълг не се проявява само за себе си, в личното, но и към другите.

·

Седим зад монтажната маса с Рем Александрович и обсъждаме началните кинокадри на “Благодарим ти, Таня!”

- Кадър №5 - малката Антоанета върви по алеята! - говори спокойно Рем. - Обърни внимание на нейната походка! Върви ли тя радостно и весело? Не я ли смущава камерата?
- Е, малко я смущава! - казвам.
- Тогава снимай отново! Необходими са ти много вариан-ти за изчистване на походката. След това не се стеснявай, покажи ги на Валери Сапонов и Володя Шухов. Двайсетте кадъра от този епизод отново преработи! - завършва Рем Александрович.

В “Юност” специални преподаватели няма.Основната работа води сам Рем Александрович, подпомаган от най-опитни и дългогодишни кинолюбители.

Неговите занимания с начинаещите се различават от тези с по-напредналите, но има и нещо общо. Например, умението в проявъчните процеси на кинолентите. Практическите занимания индивидуално преминават в монтажната, в звукозаписната, покрай кинопрожекционна апаратура. Обучението се води под девиза: “Щом сам си се научил, научи и другаря си!”.

Интересен е и също подходът с начинаещите деца - кино-любители. Това е един много оригинален начин на действие на Рем Александрович, който съчетава укрепване на самочувствието и натрупване на творчески опит. Голяма част от своята практика по операторско майсторство малките кинолюбители провеждат когато има гости в “Юност”. Те се стремят да заснемат реда на провеждане на цялата среща. Щракат наляво и надясно със своите кинокамери. След завършване на киноснимките, както са вкупом, побягват към проявъчните машини и след броени минути показват своите все още незасъхнали резултати на екрана. Така гостите се запознават с обучението им, стават техни първи зрители, отбелязват успехите им, а малките са радостни и доволни.

В “Юност” често идват ентусиасти, силно обичащи киноизкуството, което ги е привлякло със своята творческа сила. На тях им се иска да пресъздадат чрез киното впечатле-нието си от живота и вълнуващите ги проблеми. Любовта си е любов, вдъхновението - вдъхновение, но тук са нужни конкретни знания и овладяване на професионални навици.

Както във всеки колектив на художествената самодей-ност, така и в “Юност” се провежда учебна работа с кинолю-бителите по определена програма. Тя е разпределена за две години и включва изучаване на техника на киноснимане, режисура, сценарно и операторско майсторство. Съобразена е и с методиката на практическия подход. За теорията, кинолюбителите ползват специализирани книги и списания.

Андрюша Флеганов, например, е преминал всички етапи на двегодишната учебно-практическа програма. Андрюшка се записал в “Юност” още като ученик в началните класове. От самото начало упорито се учил да снима, постоянно четял необходимата литература.Снимал репортажи и импресии по детски, така, както виждал и разбирал той. Неговите задачи и стремежи от ден на ден се повишавали и не след дълго напреднал много. Знанията му ставали доста обширни. Андрюша Флеганов като кинолюбител се утвърдил с индивидуален художествен вкус и ръководството на “Юност” му възлага да се занимава с обучението на младите членове, а по-късно станал и “президент” на “Юнфилм”.

В “Юност” идват и такива кинолюбители, които са създали не един любителски филм. Въпреки, че не владеят необходимата школовка на кинематографичните “хватки”, те все пак се опитват да защитават умението “да хванат” интересното и забележителното в живота и това е много ценно за тези кинолюбители. Вратите на киностудията винаги са отворени за тях. От голямо значение е индиви-дуалният подход към тези кинолюбители - да се запълнят техните пропуски, да се подобри и усъвършенства тяхната дейност.

Що се касае до творческата част от учебната програма, провеждат се и творчески занимания. Рем Александрович сам преценява на кого какво е необходимо. Той се съобразява с възрастта и образованието, сериозността на интереса. Ето защо при провеждане на лекциите или заниманията /творчески и практически/ не винаги е нужно да присъствуват всички. Разбира се, който желае винаги е добре дошъл! Понякога Рем Александрович казва на някого, че следващия път е задължен да дойде, а на други дава самостоятелна работа и дори не им определя срок за изпълнение, а ги оставя сами да се “ровят” в “лабиринтите” на киното. Но с тях той провежда събеседване върху крайния резултат. Така или иначе в “Юност” никой не остава неук!

За тези, които по една или друга причина трудно усвояват учебно-практическите занимания, Рем Александрович прилага специално подбрана програма. Той ги изпраща да работят с по-напреднали кинолюбители. Този подход се оказва по-резултатен, отколкото да се провежда с тях теоретична беседа. Човек се учи в труда! Практиката го кара да търси теоретически обяснения на получения опит и успех!

Един от принципите в работата с кинолюбителите е - вярата в самия себе си! Рем Александрович никога няма да каже:

- Не се захващай с този сюжет! Не е по силите ти! Като изучиш азбуката на киното, тогава ще твориш!

Ако охладиш желанието на човека, жаден да осъществи своя замисъл, творческото “утре” за него никога няма да настъпи! За кинолюбителят е много важно да се цени неговата непосредственост, неговата заинтересованост, желанието му да се изяви час по-скоро!

Учебната работа и творческата дейност в “Юност” са тясно свързани. Снима кинолюбителят импресия семеен филм. Обмислил ли го е или не, първоначално не е от особено значение. Нека снима! Само по себе си това е занимание. Все пак човекът държи кинокамера и се стреми да създаде нещо. Обаче, не след дълго ще настъпи момента, когато той не ще може да покаже на екрана това, което е замислил. Пред него се явява истината, че не знае достатъчно техническите възможности на кинокамерата, че не е усвоил законите на операторското майсторство и все още слабо владее методите на художественото творчество. Тогава кинолюбителят чувства вътрешна потребност да се захване за теорията и започва задълбочено и целенасочено да изучава кино-матографичните “хватки”, които ще му помогнат по-късно да осъществи своя замисъл.

Всичко казано до тук подчертава мисълта, че учебният процес за кинолюбителя е осъзната необходимост. Той не носи в себе си принудителен характер! Кинолюбителят се учи да твори, а когато твори - се учи!

За всеки кинолюбител, според Рем Александрович, учебният процес трябва да бъде индивидуален - по техноло-гия и по време на обучение. Едни се учат старателно - подробно изучават теорията, търсят оригинални изразителни детайли при киноснимките, твърде много се занимават с техническите способности на кинокамерите, непрестанно се консултират с по-опитните колеги-кинолюбители и напредват за кратко време. Други правят всичко това бавно и спокойно. Но в изкуството, както и в живота ще се научи на майсторство този, който много се труди. Както казват: деветдесет и седем процента труд и три процента талант! Всеки може да се научи да прави филм или поне как се прави, но не всеки може да мисли образно и творчески. Напълно са прави кинолюбителите от “Юност”, когато си тананикат песничката: “С дълги мъки - кино ще получиш!”.

Богати и различни са средствата за реализиране на един филм: монтаж, пространствено построение на епизодите, подвижност на разстоянието между зрителите и снимачния обект, крупен, среден и общ план, смяна на операторска точка, както при киноснимките, така и в драматургията на вътрешно-кадровото движение, различни ефекти и неефектни ракурси, временно построяване на сцената, когато движението се забавя или ускорява.

Всеки, който вземе за пръв път кинокамерата усеща многообразието на движението, изменящия се момент и се стреми по-скоро да заснеме всичко. Понякога на екрана се вижда нелогично движение - безцелно панорамиране на камерата. Оттук трябва да започне обучението - от найобикновените неща, по най-достъпен начин. Необходимо е кинолюбителят да изучи и инструкцията на камерата, с която му предстои да работи. След като добре е изучил устройството й следва подготовка за предстоящите киноснимки, които се провеждат в естествени условия - в натура! Ръководителят може да не е заангажиран напълно, но той внимателно следи как начинаещият кинолюбител се развива.

- Ти неправилно си избрал плана! - често ми казва Рем Александрович. - Запомни, първият елемент на кинообраза, това е кадъра! Той фиксира обекта на твоето внимание. Обръщай внимание това, което виждаш във визьора! Да се снима всичко, както е в живота, не е необходимо! Търси преди всичко поезията на кадъра! Погледни минаващия покрай теб човек! Какво те привлича в него? На какво да се изостри вниманието? Направи акцент! Ето, снимай обувките му - забравил е да завърже връзките. Това би могло да ти помогне да уловиш някоя нишка. Погледни по-внимателно! Камерата не трябва да танцува в ръцете ти.

Начинаещия кинолюбител може да разбере своите греш-ки само когато гледа на екран заснетия материал. Така той ще узнае какво се е получило и направената забележка ще му помогне при следващото снимане да бъде по-внимателен и по-целенасочен. При такъв метод на обучение у кинолю-бителя се появява желание да снима колкото се може повече, за да отстрани грешките. Главното е, че той започва да си изгражда вкус, започва да усеща сладостта на своите плодове, разбира вече с какво интересно, но трудно дело се е захванал. В такива моменти Рем Алксандович обича да казва:

- Добро начало! Но все пак запиши своите грешки и особено обърни внимание на онези моменти, които не са чак толкова интересни.

Начинаещият кинолюбител вече получава самочувствие, започва истинското творческо горене - приятните мъки! 

Когато за пръв път взех кинокамерата в ръцете си реших да снимам един случай, който сам си бях измислил. /Рем Александрович предпочита кинолюбителят сам да пише сценария/. За Рем Александрович бе важно да провери как избирам операторската точка и на място построявам композицията на кадъра. Двамата заедно направихме операторския план на киноснимките.

 

  1. Около неголяма маса седят двата души - Общ план.
  2. През рамото на първия /в кадър/ да се снима втория - Крупен план.
  3. Първият събеседник говори разпалено и жестикулира с ръце и променя лицето си - Крупен план.

 

Рем Александрович ме погледна и започна да разсъждава на глас:

- Първият кадър може да се снима фронтално. Този план дава възможност да се покажат събеседниците и тяхното отношение един към друг, с една дума той е информационен план. В дадения случай те седят един срещу друг. Вторият план се снима от ляво на обекта. За третия кадър операторът се премества от дясно. Ако се монтират така заснетите кадри се получава логична пресечка или преминаване от първия към последния кадър. Киноснимката в дадения случай и положението на кинокамерата са оправдани.

А може да се снима и по друг начин.

Да пробваме втория план на тази сцена, да се зафиксира от противоположната страна. Първият и третият си остават както в първия случай. При монтажа на този вариант трите кадъра остават у нас впечатление, че седящите са си размени-ли местата. Какво се е получило? Изменила се е оператор-ската точка и направлението на кинокамерата. Получила се е нелогична плетеница. Значи киноснимките от тази опера-торска точка е неоправдана, а ако възразяваш, длъжен си при монтажа да го докажеш!

Този обикновен пример показва, че снимането на сцената и тяхната “на място” монтажна трактовка е продукт на логично осмисляне.

Кинолюбителят, фиксиращ обекта, трябва правилно да избере направлението и плана, мислено да го анализира и накрая да го обобщи с различните планове.

Още при първите занимания у начинаещия кинолюбител може да се забележат неговите неразкрити творчески способности. От голямо значение е какви задачи ще получи той отначало. През време на първите практически киноснимки Рем Александрович не контролира кинолюбителите, но внимателно следи как те избират ключовите моменти и в събеседвания върху крайния резултат изяснява слабите и силни страни на тяхната работа. Ако човек умее “да види” и правилно да избере детайлите, макар, че все още няма майсторство, това показва, че у този кинолюбител се крият творчески заложби. На такива той дава най-широк простор за изявяване. Веруюто на Рем Александрович - “Стреми се от обикновеното да извлечеш необикновеното” е станал ос-новно направление в творческия път на много кинолюбители от “Юност”.

Киноизкуството, обединяващо в себе си различните видове изкуства, играе голяма роля за цялостното въздействие върху човека. Да развие неговия интелект, да обогати вътрешния му свят и да призове гражданската му активност. И то става още по-силно, ако човек се появи като съучастник в творческия процес на неговото създаване. Увлекателните търсения в снимания обект, работата над сценария, перспективата за бъдещия филм - всичко това активизира творческата инициатива. Всички тези моменти сами по себе си съдържат елементи на обучението, всъщност, провеждат се занимания по време на работата над самото кинопроизведение.

Такава форма на обучение Рем Александрович е прило-жил при създаване на филма “Студенти и Пим”. Отначало това било една обикновена задача, изпълнението на която изисквало направата на различни видове киноснимки, като се използуват техническите възможности на кинокамерата, със сюжет - студентски лагер на брега на Волга. Дванадесет кинолюбители, начело с Рем Александрович заминали на мястото на киноснимките. Но когато пристигнали, замислили се как по-интересно да разкажат за почивния ден студентите. Ако заснемат малкото градче от палатки и бараки, красивите природни забележителности, спортните площадки и различните моменти на провеждане на организирания почивен ден, то едва ли щяло да се получи нещо интересно. Колективната работа над сюжета била свързана с безконечни спорове в търсене на форма за заснемане на филма.

През време на едно такова “заседание” покрай кино-любителите прибягнало малко кученце. То се спряло и започнало ред по ред да се вглежда във всеки кинолюбител, послушало техните спорове и отново побягнало “по своята кучешка работа”. По пътя си, то пак се спряло покрай волейболистите и също така няколко минути ги гледало и внимателно следяло полетът на топките. След това изглежда и тази работа му доскучала и кученцето напуснало спортната площадка. Някой подхвърлили идеята: защо да не направят за главно действащо лице това малко пухкаво кученце, чрез което да покажат живота в лагера. Предложението било прието и кинолюбителите започнали да пишат операторския план на бъдещите снимки. Кученцето, по прякор “Пим”, живеело в лагера. То станало център, както за членовете на снимачната група, така и за почиващите студенти. Всяка минута подготвяли Пим за киноснимките и той охотно позирал. Особено поразителни били неговите очи, те действително “изразявали” това, което кинолюбителите търсели за драматургическия си замисъл.

Сюжетната схема на филма е такава - кученцето седи на кърмата на моторна лодка, приближаваща се към брега. Задкадровия диктор предава “мислите” на Пим: “Какво ми пречи да си отдъхна в този лагер. Дали ще ме приемат без почивна карта?” Озовавайки се на територията на лагера, Пим се опитва да се настани в него. Той се “обръща” с молба към председателя на Профкомитета, след това закачливо “разговаря” с готвачите, после бяга да се “оплаче” на дирек-тора и... накрая получава разрешение. Във финала на филма студентите се връщат заедно с Пим в къщи. Той отново е на кърмата на лодката, откъдето се чуват неговите “мисли”: “Колко хубаво ми беше сред такива добри приятели!”.

Обикновеният драматургичен ход, сполучливо намерен от създателите на филма е помогнал да се излезе от скучния показ и да са получи едно занимателно и шеговито кино-произведение. Зрителят внимателно следи за своеобразната одисея на Пим, който пробягва през целия лагер и “вижда” как живеят и почиват студентите. Запознава се с различни хора и към всеки проявява свето “кучешко” отношение.

Такова построение на филма позволява на авторите да използуват различни технически похвати. Обратната киноснимка, направена в сцената, когато Пим усърдно подражава на фехтовчиците, след което се изплашва и се скрива на “заден ход” под клоните на елхата. Тази сцена е снимана така: Кинокамерата е обърната на 180 градуса и включвайки мотора й, авторите-оператори в този момент, с парченце хляб, примамват кученцето. На екрана се получава обратно движение - от камерата към елхата.

Работата над този филм е продължила около две седмици. Всеки ден преминавал с голямо напрежение. Организацията и точното спазване на творческата дисциплина били необходими условия за успешна работа на снимачната група. Всеки ден кинолюбителите се събирали обсъждали пред-стоящите киноснимки. Графическите рисунки - ескизите на кадрите на всяка сцена, помогнали да се съкрати времето на киноснимките. Операторският план на снимките постоянно се изменял, защото варирал с появяването на нови неочаквани детайли. Обръщали внимание на времето и при необходимост снимали в съответствие с условията. Творили кинолюбителите по установените от тях закони: “Ако е определен денят за киноснимки, значи ще се снима!” И снимали. На всички било интересно, защото всеки имал възможност да реализира своя творчески замисъл.

Полезно се оказало това обучение! Различните подходи към решението на епизода, построяване “на място” на композицията, точното и удачно използване на техническите възможности на кинокамерата, саморъчно - кой каквото може за приготвяне на реквизитите, та дори когато камерата “заяла” и се счупила, кинолюбителите сами я ремонтирали. /Този епизод е заснет от другата камера и е показан във филма/. Всичко това послужило да се обогати опитът, да се укрепи творческото самочувствие и помогнало всеки да избере свой стил на работа. А Рем Александрович, като ръководител, имал благоприятна възможност да узнае характера и способностите на всеки от начинаещите кинолюбители, защото в бъдеще предстояли още по-сложни и по-трудни задачи, както пред самите тях, така и пред “Юност”.

Стремлението да се учи човек не е едно обикновено пътуване, а движението бавно, трудно, стъпка по стъпка, което той всеки ден извършва упорито, неотменно! Тогава пътуването към мечтата не е фантазия, а една реалност на стремлението!

 

СБЪДВАНЕ НА МЕЧТАТА

Вали проливен дъжд. Промъкваме се “между капките” с “отракания” джип на Рем Александрович из тихите и тесни улички на стария работнически и революционен квартал “Краснай Перекоп”. Дъждът все по-силно барабани по напое-ния бризент. Изведнъж Рем спира.

- Този дом, в началото на улицата е свято място за нас!..
- И ми разказва за самоотвержения подвиг на най-младия герой на Съветския съюз Альоша Наумов.

Роден в Ярославал, Альоша Наумов завършва специални курсове за танкисти и веднага е изпратен на фронта край Сталинград. Още при първото сражение прониква дълбоко в тила на врага. Хитлеристите обграждат танка и го подпал-ват. Командирът Наумов и тримата му другари изгарят в пламъци, пеейки “Интернационала”. Альоша не е навършил и осемнадесет години.

- Когато снимахме филма “Момчето, което прилича на теб”, посветен на Альоша, - продължава Рем, - отидохме във Волгоград, спирахме хора на улицата, която носи неговото име и ги питахме: “Знаете ли, кои е Альоша Наумов?” Всички отговориха по един и същи начин: “Да, разбира се, наш съгражданин…” Волгоградчани го бяха приели за свой.

Влизаме с вълнение в дървената къщичка, в която живее сама старата му майка, очаквайки всеки ден да се открехне вратата и да влезе Альоша. Това не е епизод от филма, а истина за едно човешко съществуване. Майката на Альоша коленичи пред пожълтелия портрет на сина си, направен скоро преди решителния бой и мълви: “Альоша, при мен са дошли гости! За нас с теб е празник! И те са едни като теб неспокойни...” Сълзи се появяват в пресъхналите очи на Ксения Александровна. Тя отива при печката, изважда от фурната пирог и ни приканва да седнем на малката масичка. Поглежда тъжно към нас и продължава, като че ли на себе си да говори: “Преживях още един ден без моя Альоша. Вчера идваха едни млади момчета, русоляви като него, помогнаха ми да нарежа дървата, извикаха ме и в съвета, дават ми нова квартира, но аз искам тук да умра, при него”.

Альоша не дочака победния ден, на знаеше, че той ще дойде като всички други дни и в същото време по-различен от тях. Знаеше, че дългата и тъмна нощ ще потъне нейде вдън земя и слънцето ще изгрее широко, щедро и ласкаво. Хората ще излязат по улиците и площадите шумно и весело, неудържимо и възторжено. С напукани устни ще пият първите глътки на мира, а по синьото утринно небе на воля ще полетят бели гълъби. Окопите ще бъдат зарити…

И този ден дойде. Но раните няма така бързо да зараснат. Тези стари рани, които скришом кървят и ни заклеват да не допуснем да се повтори безумието, което опожари света.

Минават годините. Няма власт, способна да задуши майчината мъка. А кинолентата може само да съхрани преживяното. Рем и кинолюбителите от киностудия “Юност” разбират това и имат ли път, спират пред Альошиния дом и потъват в мълчание.

·

Умението на кинолюбителите да създават осмислени и трайни кинопроизведения е отговорна задача, защото с тях те възпитават, укрепват гражданското чувство и развиват художествен вкус, както в себе си, така и у зрителите. А това значи, че творчеството на кинолюбителите трябва да бъде наситено с високи идейни-художествени качества, с тематични и жанрови особености. Правилно избраната тема, проблемът, който ще бъде засегнат в бъдещия филм са важен залог авторът да създаде силно, с художествени достойнства произведение.

Проблемът за тематичния план е творчески проблем. Необходимо е да се намери такъв материал, който от една страна да заинтересува участниците в киноснимките, а от друга, да бъде по техните сили и творчески възможности.

Творческата работа на кинолюбителите от “Юност” с нейната реална планировка, с раждането на замислите, би била невъзможна без тесния контакт с трудовите колективи от заводите или със забележителни хора, както от близкото минало, така и от днешно време, с природните забележител-ности по крайбрежието на Волга и родния Ярославл.

Но къде да се снимат те? По пътя на кинорепортажа или... Да са снима кинорепортаж е напълно закономерно.

Но как, все пак да се снима не само да се запечати, но и да се почувства пулсът на днешното забързано и сложно време?

Можем ли ние да си представим днешния живот без ежедневната бърза информация, доставена от неуморимите кинохроникьори? На всеки е известно, че не всичко може да се заснеме. И тук идва скромната, но ценна помощ за кинолюбителите.

Ефектът на “привикналата” кинокамера, не се забелязва, защото я държи “свои” човек. Той използува близостта си с хората, които снима. Операторът-любител знае техните характери, условията на работа, трудностите, с които им предстои да се сблъскат. Снимачната площадка е цехът или полето, където работи кинолюбителят. Всичко му е позната и скъпо, ето защо неговия кинофилм ярко се отличава с необходимата искреност и естественост.

Кинолюбителят не е гост, а творец в отразяването на своя свят! За него той знае по-добре и повече от всеки професио-нален кинооператор. Но за да разкаже за своя микросвят, за проблемите, които го вълнуват е необходимо майсторство и умение. А тях той ще получи в любителските киностудии, където ще му бъде предоставена компетентна и чисто-сърдечна творческа помощ.

Самата действителност, събитията, които преминават в живота на родния град, в предприятието, където работи, в производствения колектив помагат на кинолюбителят да избере тематиката на своите филми. Когато тя му е близка и познат, когато му допада, той се увлича в работата над филма, забравя сън, почивка и храна, трескаво търси разрешение на проблемите по оригинален начин. Това диктува неговия избор върху изразните средства, които ще му помогнат да намери вярното художествено решение. Едва ли кинолюбителят ще направи герой на своя филм човек, който малко го интересува или разработи тема, която въобще не го вълнува. Известно е, че в такива случай даже и да притежава талант и майсторство няма да успее да създаде добро произведение. Художественият подход е ярък и силен тогава, когато авторът с любов разказва за своя герой, тема или проблем.

В основата на творческата дейност на “Юност” стои традицията за създаване на кинопортрети, макар че този жанр е доста сложен. Киноочерците за първенци в производството, за ветерани от войната и труда, са главна творческа задача и граждански дълг в “Юност”.

·

През една зимна вечер сред задушевната пара на само-варите, електрозаварчикът Олег Одинцов прочел свои стихове за... отмора. Кинолюбителите веднага открили своя бъдещ герой за следващия си филм. Поет, участник в танцовия колектив при Клуб ЯЗРЗ, орденосец. След един ден те отишли в завода, където работел, постояли покрай работното му място и забелязали малък набор, загънат на руло на още незавършения вестник “Кипяток”, който се издавал в цеха. Този малък повод подтикнал към определяне на основната идея на бъдещия филм. Когато събрали достатъчно материал кинолюбителите написали сценария. По законите на киното, един или най-много двама трябва да бъдат сценаристи, друг - режисьор, трети - оператор, четвърти - монтажист, пети композитор! Може ли колективно да се пише сценарий, да се режисират сцените, или колективно да се снима? Нали все пак трябва да има някой, който да ръководи цялата работа? Но ето, оказало се, че е възможно. Та нали самото кино е колектив, синтезирано изкуство и всеки в него има свое място и в това именно е експериментирал Рем Александрович - да тръгне не по отъпканата и позната пътечка, а по трънливия и незнаен друм. Като художествен ръководител, той доловил спонтанния възторг на кинолюбителите от Олег Одицов през онази приятна вечер край самоварите. Прекрасният характер на поета-работник, неговата непосредственост и голямото му желание да живее заради доброто го правели ясно разбираем и близък на кинолюбителите и затова общото вълнение допринесло за колективно създаване на темата. За тази спойка сред авторския колектив помогнал и самия Олег Одицов. Отначало до край той участвал в цялостния процес на създаване на филма, не само като сниман обект, но и като събеседник в писането на сценарните записки, в режисьор-ските тълкувания, та дори и в киноснимките.

Кинолюбителите дълго време след това си спомняли за композициите на кадрите, които сам Олег скицирал. А неж-ните стихове и поетичния авторски текст толкова органично се свързват с действието на кинокартината, че и най-скептичният зрител остава изумен от яркото въздействие на филма. И до днес още си спомням онези незабравими златни есенни кинокадри, сред които се разхожда Олег Одицов и чете свои стихове, специално написани за този епизод.

Или онова честно отношение към професията: “В моята работа, както и във всяка друга - казва зад кадъра Олег - е необходима закалка и творчески подход. Например, ето тази сребърна пластинка, трябва да я запоя към този болт. Това, разбира се, не ми е за първи път. Обаче аз винаги се старая да намеря най-добрия вариант в технологията на заварките и когато се получи що-годе нещо ново, настроението ми се повдига и… запявам! Някой път пътувам в електричката и си мисля: Какво ли прави моето детайлче? Не лудува ли? Честна дума, като за детето си мисля…”

Филмът за Олег Одицов нарекли “Работнически характер”.

·

В СЛЕДВАЩИЯ ФИЛМ на работническа тема кинолюбителите решили да тръгнат от не съвсем познатата страна на филмовия очерк и мога да кажа, че до сега този творчески подход рядко се използува от любителите на документалното кино. Идеята е отново на Рем Александро-вич. Той бил веднъж на профсъюзно събиране и слушал отчета на профсъюзния активист. Той бил веднъж на профсъюзно събрание и слушал отчета на профсъюзния активист. Отчетът, както винаги бива суховат: цифри и факти. Обаче Рем Александрович, човек с творчески усет видял зад тези данни огромен труд, видял просто човека с неговата енергия и душа! Без това би било трудно да се представи работата на профсъюзния активист. Тя изисква силни човешки качества. Така бил замислен филма за профгрупорга Галина Манина, работничка в локомотивното депо на ЯЗРЗ. Рем Александрович успял да запали творчески плам в кинолюбителите с темата и с проблемите, които съществуват в нея. Запознали се по-близко с Галина Манина и с нейната бригада и решението да създадат филм се утвърдило в съзнанието на кинолюбителите.

За да се заснеме филма за профгупорга необходимо било да се разберат взаимоотношенията между нея и другарите й в трудовия процес. Как да стане това? Как да се разбере философията и психологията на тези взаимоотношения? Мислили, предлагали и... решили. Студентката Рита Юдина, член на снимачната група, през време на своята ваканция да отиде да работи в тази бригада. Никой от работниците, даже и Галина Манина, не разбрали, че при тях има „разузнавач”! А Рита идвала след работния ден в “Юност” и разказвала своите впечатления. Всеки ден се появявали нови факти от живота на бригадата, които вечер кинолюбителите отбелязвали в своите записки. Авторите записали всичко, което мислели, че е интересно. Внимателно оглеждали фактите с които смятали да изразят най-ярко своя замисъл и ги разработвали. Постепенно се очертавал образа на героинята на бъдещия филм. Едновременно с това, те започнали да разработват плана за киноснимки, а Рита Юдина написала сценария, защото тя най-добре опознала характерите на работниците и проблемите, които те успешно решавали.

Авторите решили киноснимките да се правят по метода на кинонаблюдението, тъй като по този начин може последователно да се фиксират събитията в процеса на тяхното развитие. Кадрите заснети в различни периоди дават възможност да се покаже живота в движение. Обект на наблюдението станало депото или по-точно един от неговите участници, където работела бригадата на Галина Манина. Операторите дебнели, изучавали. Искало им се да проследят какви методи, какви средства профгрупоргът използва за укрепването на микроклимата в бригадата. Дълго снимали кинолюбителите. Те чакали работниците да привикнат с киноапаратурата, та когато тя заработи, да не ги смущава и да не се получават неестествени киноснимки или позьорство в поведението на самите герои. След търпеливо изчакване, операторите успели да заснемат доста оригинални епизоди.

Помогнало и обстоятелството, че членовете на снимач-ната група се сприятелили с хората от бригадата и често ги канели на гости при великолепните самовари в “Юност”.

Авторите търсели такива художествени средства, които да помогнат в дълбокото изследване на човешката душа, човешките чувства и взаимоотношения между хората. Вътрешният монолог станал един от основните художестве-ни похвати на филма. Създателите на филма са избрали точно такива моменти, в които ярко се чувствува присъствието на профгрупорга Галина Манина, нейните вълнение, станали основна ос около която се въртяла цялата реализация на филмовия очерк.

Ето един от многото интересни епизоди: Галина Манина върви по улицата на града, поглежда витрините на магазините и влиза в един от тях. Зад кадъра се чува: - “Какво да купя на Сергей?... Часовник?... А може и фотоапарат?... Не, подобре кинокамера!”.

Зрителят все още не знае, кой е този Сергей. За кого толкова се е загрижила тази неспокойна жена! За съпруга си ли, за сина си, за някой роднина или за колега в работата?

Следващите киноепизоди разказват за изпращането в Съветската армия на един от членовете на бригадата. За него, за Сергей е загрижеността на Галина Манина, така, както е постоянна грижата и за всички други членове на бригадата. Техният девиз е: “Един за всички и всички за един!”.

Филмът е сниман цели четири години. Авторите му не бързали да го завършат. Искало им се да узнаят, ще се върне ли Сергей в бригадата, след отбиване на военната си служба. И чакали. Но междувременно камерата запечатвала пълнокръвно и непосредствено епизоди от съдържателния живот на работническия колектив. Времето вървяло бързо и настъпил денят, когато обективът заснел връщането на Сергей в бригадата. Филмът станал не само кинолетопис на една трудова бригада, но и един жив и ярък документ за верността на работника към своя служебен дълг, към своята професия и другари. Доста се потрудили кинолюбителите преди десетминутния филм да види бял свят. Нужно било да намерят свои подход, да търсят най-интересните и своебразни решения на събитията с тяхната внушителна и лаконична изразителност в епизодите.

Такива филми като “Работнически характер” и “Работата е грижата на профгрупорга Галина Манина” са основна цел в творческите стремления на кинолюбителите от “Юност”. Много са филмите, които са на работническа тематика, но всеки един от тях е ново, оригинално стъпало за усвояване на стръмния и висок връх в киноизкуството. Кинолюбителите внимателно изучават проблемите, които вълнуват заводския колектив и най-острите и актуалните от тях стават теми на бъдещите им филми. Всеки ден трябва да носи нещо ново!

Съветската страна винаги е живяла в ударен трудов ритъм и това оказва влияние на производствения живот в предприятията. Въпросите около социалистическото съревнование, ефективността и качеството, внедрявано на нови режими на икономия постоянно са в зрителното поле на кинолюбителите от “Юност”. Те се стараят да не изоставят от живота, да не минават мимоходом покрай новите почини и ценни инициативи.

В един прекрасен Ленински съботник комсомолците от ЯЗРЗ полагат или по-точно възраждат началото на хубаво начинание. Започват през всички следващи съботи безплат-но, в извън работно време и в кратък срок да ремонтират с икономисана суровина повредени електровози. Едно своебразно продължение на инициативата възникнала от времето на първия комунистически съботник в депото на Москва-Сортировачная. /Само тогава работниците са ремон-тирали локомотив и той бил парен./ Стругарят Вячеслав Грачев бързо взел присърце тази инициатива, помолил за кинокамерата от “Юност” и заснел хроника за патриотичната постъпка на младите производственици и тяхното отношение към труда. Той бил член на тази комсомолска бригада, която ремонтирала електровоза, а по-късно станал и... член на “Юност”.

По установена традиция първите зрители на филмите с работническа тематика са производствениците на ЯЗРЗ. Те са чести гости на “Юност”, където се срещат с авторите на филмите. Гледат техния суров, немонтиран киноматериал, интересуват се от техните планове, а понякога се случва и да им подскажат някоя идея.

С голяма популярност се ползува киновечерта, посветена на първенците в производството. Профсъюзните активисти на цехове събират заявки, в които работниците молят да се разкаже за творчеството на любим артист или режисьор на съветското кино. Кинолюбителите, според желанието, събират киноепизоди и монтират в една ролка всичко, което се отнася за творчеството на избрани кинотворци. Преди прожекцията някой от кинолюбителите разказват за твор-ческия път на този деятел на киноизкуството и отговаря на въпросите на зрителите. Ето още един творчески подход на Рем Александрович за обучение на кинолюбителите. Той ги подготвя да стават лектори и пропагандисти.

В същата тази ролка влизат и кинокадри, запечатали събирането на заявките. Кинолюбителите снимат работника направо в цеха, покрай струга или жилищния блок, неговото хоби или прекарване на свободното му време. В такива вечери се събират почти всички кинолюбители, защото това им дава възможност да разширят кръгозора си и способ-ността да измерват жизнения пулс. А и на самия работник е приятно, че забелязват неговия труд. Често на такива срещи кинолюбителите намират героите на своите бъдещи филми. Така се е получило и с електрозаварчика-поет Олег Одинцов, героя на филма “Работнически характер”.

Кинокамерата е постоянно в ръцете на кинолюбителите от “Юност”. Създаваните от тях филми са с голяма общест-вена значимост, а това изисква от тях високо професионално ниво по отношение на творчеството. Любителски филм е не този, който любителски се отнася към законите на изкуство-то, а този, на когото авторът не е професионалист, но като професионалист оригинално се стреми да създава своето произведение.

Преди няколко години членовете на творческото обеди-нение “Юнфилм” създали филма “Ярославската Зоя”. Този филм-повест разказва за героичната партизанка Зоя Зубрицка. Той бил създаден по идея и предложение на гостуващите в “Юност” - Червени следотърсачи.

/Детско обединение в пионерските организации, което издирва неизвестни факти от живота на неизвестни или известни герои от ВОСР и от Великата отечествена война./

Младите автори Павел Калинкин, Андрей Юстинов, Володя Шухов и Сергей Пауков веднага започнали да събират материал за филм. Той се оказал недостатъчен за цялостното създаване на филма и затова решили да пътуват до мястото, където е загинала младата партизанка. Пари обаче за пътуване на стигнали и тогава по тяхна инициатива, заедно с другите членове на “Юнфилм” организирали съботник за събиране на отпадъчно и старо желязо. Момчетата се впуснали по мазетата и забутаните места и за твърде кратък срок разрешили въпроса.

За героичния подвиг на девойката от Ярославл младите автори узнали от беседите с останалите живи нейни другари партизани. Крачка след крачка те следвали пътя на Ярославската Зоя. След две години филмът бил завършен. Получило се едно чудесно произведение с много интересна раздвижена драматургия, така, както децата са усетили героичния подвиг на тяхната връстничка Зоя Зубрицка. “Батковците” от Ярославската областна телевизия оценили филма и той бил показан пред обществеността на града.

Всеки кинолюбител от “Юност” има пълно право да осъществи своите творчески замисли във всеки жанр на любителското кино, с всяка вълнуваща го тема.

Пред нас преминават множество заснети кинокадри с деца. Малки и по-големички, кротки и палави, през време на учение и творчески увлечения, през време на игра и сън. Гледайки тези жизнерадостни деца, чуваме зад кадър тревожния глас на диктора: “Кой ще допусне, че сред тях може да израснат престъпници?” Кадрите се възприемат остро и тревожно!

Авторът на този филм Янка Кадро дълго и търпеливо търсел факти, които по-дълбоко и емоционално да изразяват основната идея - упорита борба с равнодушието! Борба за нравствена чистота на човека.

Янка тръгнал по пътя на кинонаблюдението. Той се срещнал с много хора. Бил и в съда, при органите на Народ-ната милиция, в интерната и пансионите, дори се наложило няколко пъти да прочете трудовете на Макаренко. Най-голямо впечатление /Янка по много оригинален начин го е засегнал в своя филм/ му направили това, че болшинството от хората, с които се срещал охотно започнали да му помагат, да му предлагат най-различни идеи и епизоди за бъдещата му кинотворба. Работата вървяла в тясно сътрудничество и с други кинолюбители от “Юност” и в частност - с инициато-рът за създаването на такъв филм - участъковият инспектор от милицията Герман Солопов.

По-късно филмът “Помогнете на Александър” бил по-срещнат с голямо въодушевление от обществеността в Ярославл. Първата прожекция също била излъчена по Ярославската областна телевизия. В “Юност” се получили много писма, които напълно се съгласявали с позицията на автора и проявили своята загриженост относно бъдещото възпитание на младото поколение. Филмът се превърнал в остър меч против равнодушието и в същото време станал страстен защитник на нравствената чистота в човека.

Друг филм, който също така предизвикал дискусии сред обществеността е “Волга е длъжна да бъде чиста!” Тук люби-телската кинокамера изобличава нарушителите, които замърсяват великата руска река. Заснетите кинокадри по метода на скрита камера се явяват като ярки и безком-промисни свидетели на обвинението. Филмът е без диктор-ски текст, а прецизното звуково оформление още повече засилва тревогата на зрителите. Това не е едно безстрастно фиксиране на фактите, а остра и въздействаща публицисти-чност, завладяваща със своята лаконичност на епизодите.

В резултат на двегодишни пътешествия по време на годишния му отпуск, съпружеската двойка - кинолюбители Борис и Ирина Дуз са създали филма “Последният праг”. Дълго време авторите се увличали от туризма и все им се искало да заснемат красивите и забележителни места през които са преминали и след това да ги покажат на приятели. И тук отново на помощ “Юност”. Кинооператорът-турист понякога прави риск, избирайки опасни операторски точки и всичко това заради интересната изразителност на кинокадъра.

Филмът “Последният праг” е един филм памет, който разказва за последните мигове на приятеля, отдал своя живот при преминаване на опасен воден преход в Урал. Любителската кинокамера на Боря и Ирина Дуз е запечатала героизма на един съветски човек, който рискува себе си в буйната река за покоряване на необузданите природни сили, които да служат на човека. Тази непретенциозна малка камера е зафиксирала саможертвата на Саша Кузнецов - инструктор по воден туризъм, зафиксирала е един реален величав миг. Същевременно е и едно измерение на любителското киноизкуство.

Прелиствайки записките си ми се ще да спомена и за раждането на кинопрегледа “Фитилчето”, който по своя форма е един своеобразен прототип на всеизвестния сатирически кинопреглед “Фитил”.

Веднъж помолил Рем Александрович да заснеме филм под условното название “Радостта на новоселеца”, който да разказва за строителите на жилищни блокове в Ярославл. Той приел това предложение с готовност, защото му предоставяло да бъде с кинокамерата по многобройни обекти, да види и да се запознае с героите на строежите, да запечати вълнуващата и радостна картина на новозаселващите се жители и техните празненства по този случай. Работата обещавала да бъде увлекателна, ползотворна, а и подобна тема все още не била реализирана в “Юност”.

Рем Александрович имал и лични съображения. Преди няколко дни той също получил нов тристаен апартамент. Когато излязъл на широката тераса, загледал се в прибли-жаващия пълен с мебели камион. Взел незабавно камерата и го заснел. След това влязъл в коридора и започнал да жужи и покрай товарачите, които носели тежките и “ръбати” мебели чак на дванадесетия етаж.

Минало близо половин година, а товарния асансьор все още не работел. Стените останали ожулени. Над кофата за боклук висяло “Важно обявление”, написано даже и с грешки, че боклукът най-добре е да се хвърли на двора, зад ъгъла на блока. Заядливите хора започнали да го наричат “Нечии дом”.

По-късно тези кинокадри били прожектирани на заседа-ние на градския Комитет за народен контрол. Специално били поканени и нищо не подозиращите виновници. Рем Александрович заснел и това заседание, като кинодокумент, от който става ясно какво обещание дават виновниците за отстраняването на неизправностите.

След прожектиране на филма по екраните на градските киносалони се получили доста писма в Комитета за народен контрол, които с болка и загриженост разказвали за подобни “героически” постъпки на безгрижните нехранимайковци. Така от “Радост за новоселците” филмът получил название “Жалост за новоселците”.

·

За темите, героите и проблемите, които кинолюбителите от “Юност” разработват може да се говори и пише много, но едно прави силно впечатление, че те остават верни на истината, никога не лакират това, което е проблематично, силно обичат героите на подвига, своята Волга, своя Ярославл. Затова техните филми са изтъкани с ярък и честен реализъм, с ярка и честна обич към хората.

 

ВЯРНОСТ КЪМ МЕЧТАТА

Обгоряло телце на дете. Смъртта витае над него. Звучи симфонията на живота и смъртта. Лекарите започват борба за живота - изгаряне от първа степен. Борбата за човека не се прекратява нито през дена, нито през нощта.

Преливане на кръв, поставяне на инжекции. Инжекции и отново преливане на кръв, но момчето не се подобрява. Пламъкът на живота гасне. Колко дни, а може би и часове ще продължи живота в него? И лекарите, за кой ли път се обръщат към собствения си и чуждестранен опит. Книгите, учебниците и статиите говорят едно и също - смъртта настъпва при 70-75% изгаряне на кожата. При Вовка изгарянето е приблизително толкова. А в медицината има едно абсолютно правило - борбата за живота на човека се води до последния му дъх! Това лекарите много добре знаят. Затова, независимо от литературните данни, от самото изгаряне, от общото състояние на пострадалия и възрастта му, борбата за живота на момчето най-упорито продължава.

Мъките и болките на малкия Вовка Гуляев са големи. Те се отразяват в очите на хирурга и нарастващото напрежение е изписано на лицето му. Той не желае, не може, не трябва да се примири с гибелта на момчето!

Лекарят Николай Соловеев мисли и търси - какво още може да се направи? Решението накрая е взето. Необходимо е човешка кожа. И той се обръща за помощ към хората.

По улиците и площадите в Ярославл звучи съобщението за случилото се нещастие с ученика Вовка Гуляев.

Болницата започват да пристигат хора готови да помогнат, да спасят живота на момчето. Болшинството са двадесетгодишни младежи. Избират здравите и най-силните. Седемнадесет човека! Сред тях е един инженер със своята малка любителска камера. В бели престилки, те се изкачват по стълбите и отиват към операционната. Операцията преминава трудно, а после в градината на болницата се разхождат... И нищо особено няма в техните лица и походки.

С поведението си сякаш искат да кажат:

- Не намираме нищо изключително в своята постъпка. Навярно така би постъпил всеки човек!

Минава време. Вовка Гуляев оздравява. Тържествено звучи величествената симфония на живота, който празнува своята победа! Вовка Гуляев е отново сред своите съученици. Над града радостно сияе пролетно небе. Тук-там се появяват леки облачета. Пролетното слънце обилно огрява щастливото лице на лекаря Николай Соловеев.

В залата бавно светват лампите. Аплодисменти и сълзи, но само след миг настъпва мълчание. Вероятно всеки мисли за себе си, как би постъпил, ако би се наложило да помогне за спасението на момчето?

Към мен идва Рем Александрович. Явно иска да ми обясни нещо. Сяда и братски слага ръката си на рамото ми.

Когато чува сутринта по радиото призива на хирурга, той незабавно се отправя към болницата, за да стане дарител и да помогне с каквото може на момчето. Пред входа на болницата започват да се събират много хора. Рем Александрович веднага решава, че всичко това трябва да бъде заснето. Успява да измоли от ръководството на болницата разрешение да снима през време на операцията и когато последния доброволец дарител напуска операционната маса, той без колебание ляга на нея.

- За мен беше важно да стана дарител. Това беше моя дълг! После дойде огромното желание да снимам кадър след
кадър в течение на пет месеца упоритата борба на хирурга за спасяване на детето. Получи се една обикновена кино-хроника. - тихо завърши Рем и ме поглежда с добродушните си очи.

Често теоретиците на киното казват, че зад всеки факт стои фабула. Репортажните киноснимки са добре дошли във всеки документален филм. Но особено те са важни тогава, когатоо са заснети по метода на наблюдение, въз основа на произтичащите събития от един факт. Работата не се изчерп-ва само с внимание към факта и неговата значимост, а в случая и как с едно произшествие се разкрива големия образ на живота и хората. Варелът с бензин се взривил и намира-щия се край него Вовка Гуляев е обгорен и спешно откаран в болницата. Този факт поставил пред Рем Александрович въпроса - какво ще стане с момчето? Чувството му на човек и творец му подсказало темата за остросюжетен филм, напоен от начало до край с висок хуманизъм.

И не случайно Рем Александрови нарекъл своя филм “Людям большого сердце”. Едно обикновено творение стана-ло класика в съветското кинолюбителско движение. Психо-логията на кадрите, с тяхната правдивост, предават сложните душевни преживявания на героите. Зрителят става не само свидетел, но и участник в борбата за живота на човека. В то-ва е силата на едно истинско и честно изкуство! Спасението на момчето, самоотвержената помощ на седемнадесетте - факт, който сам по себе си е пълен с героичност!

Много дълбоки мисли и вълнуващи емоции предизвиква филмът, защото Рем Александрович разглежда един, на пръв поглед, частен случай, за да достигне до неговото дълбоко общочовешко значение. Той страстно, с търпение на изследовател наблюдава развитието на събитията. Работата над този филм изисква много време, много творчески огън. Но струва ми се, че най-важното тук е била голямата любов към героите на произведението: Вовка Гуляев, лекарят Н. Соловеев и тези седемнадесет хора, които спасяват момчето. Зад образите им аз видях един героичен народ, мъжествен и самоотвержен!

В полутъмната зала зрителите са се разделили на малки групички и оживено коментират филма. Рем става и бързо се отправя към самовара, който вдига лепкава пара върху отрупаната с “баранки” маса. Отнякъде прозвучава “Мечтание” на Шуман. Разговорите притихват. От екрана, като че ли продължава да звучи: “...Има хора, с които като се срещнеш те обогатяват. Тези хора са с голяма душа, щедро и неспокойно сърце!”.

·

Процесът на създаване на един филм е сложен. Избиране на подходяща и оригинална идея, която да разкрие напълно и точно темата. Киноснимките - построени по основните закони на операторското майсторство. Използуване на ефектен и отговарящ на темата монтаж. Оригинално и убедително подбиране на музикалните и звукови ефекти. Лаконичен и приятен дикторски текст поднесен с голям артистичен вкус от четеца. Изкуството на кинематографа постоянно се развива и в това отношение кинолюбителския филм не трябва да плува в застояла вода, която ражда мала-рийни комари, а да върви напред, да прави нещо ново, да се разширят не само границите на жанровете в любителското, но и въобще в цялостното развитие на кинематографа. Само живия и бърз поток може да пречисти водите си.

Веднъж Валерий Корнилов пожелал да направи филм. Той си купил билет за Волгоград, но преди да тръгне, разговарял с Рем Александрович.

- А какво ще снимаш? - попитал Рем.
- Ами... филм ми се ще да направя! Живее при нас в Леваново една стара жена. Синът й загинал при Станилград. Самата тя не може да отиде там, а аз ще заснема филм... Ще бъдем радостни и аз и тя, когато от екрана види всичко...
- А какво по-конкретно ще снимаш? Какво ще покажеш на майката? Имаш ли операторски план? Горе-долу знаеш ли кои обекти ще снимаш?
- Аз смятам да замина и там да реша, какво да правя, - смутено отговорил Корнилов, - Но по-важно е какво ще ме посъветвате Вие!
- Най-важно е, ти да се настроиш, да се вживееш в своя бъдещ филм, да записваш мисли и чувства, да четеш, да издирваш, да гледаш снимки, да си спомняш и други филми на тази тема и да се постараеш да създадеш нещо ново, по-различно от всичко до сега... Дали ще заминеш или не, това не е съществено. Едно пътуване и пребиваването ти там може да те вдъхновят, да ти хрумне нещо, затова както решиш, но ти не си готов за киноснимки! - приключил Рем Александрович.

Ясно било вече на Валерката Корнилов, че действително не е време да пътува до Волгоград. Какво можеше да заснеме той там? - Мамаев Курган, Вечният огън или как хората носят цветя. Местата или улиците, които пазят спомена за Сталинградската битка! Но това е заснето от други кинооператори и цели часове професионални кинофилми може да се прожектират на майката в селския киносалон.

В онзи миг Корнилов освен, че не е помислил за обектите на киноснимките, не е имал и идея за създаване на едно по-различно от другите произведения. Желание има, но няма конкретна идея от която например, майката да почувства и разбере, че ето и на нейния син носят цветя и в негова памет гори Вечният огън. Нужно е тя да бъде поднесена тактично и оригинално, да бъде достоверна и убедителна, да има художествено убеждение, обобщение. Изпълнението на така-ва задача е трудно и не винаги е по силите на един кинолю-бител. Затова трябва да се изследват и изучават тези обекти, които предстои да се снимат, та когато започне да се пише сценарния план, да бъде напълно ясно кои ще бъдат главните и кои - второстепенните. При достатъчна теоретична и относителна житейска подготовка и частица творчески заряд се намалява или избягва ненужното “ходене по мъките”.

Ето и друг пример. Мечтата на кинолюбителя Серьожа Ладамов, била да създаде филмов очерк за Борис Крайнов, командир на партизански отряд, в който била и Зоя Космодемянская.

Серьожа дошъл в “Юност” още като ученик и с голямо старание се занимава с кино. Художественият съвет на киностудията след като разгледал неговата заявка, взел положително решение. Сергей бил назначен за ръководител на снимачната група, в която влизали кинолюбителите съгласни с неговото тълкувание на темата.

Отначало Сергей Ладанов твърде малко знаел за своя бъдещ филм. Желанието му да създаде такъв филм се родило отдавна, когато бил на почивка в пионерски лагер, който носел името на Боря Крайнов. А освен това, преди войната легендарния партизански командир бил преподавател в училището, където сега се учил Серьожа Ладанов. Ентусиазираните момчета, начело със Сергей се превърнали в истински изследователи. Те започнали да търсят и събират интересни и неизвестни факти от живота на своя герой-земляк, дори съставили карта на походите на партизанския отряд. Борис Крайнов воювал на много фронтове и загинал край град Старая Русоа. Всички участници в киноснимките внимателно изучили и повестта на ярославския писател Е. Савинов “Другарите на Зоя”. Още когато бил в лагера Серьожа Ладанов открил адресите на останалите живи другари на Боря Крайнов и Зоя и не след дълго се срещнал с тях. Членовете на снимачната група пътували и до Петрищево, където загинала Зоя. Те винаги носели със себе си сценарния план, кадрите, различни документални фотографии, операторската разкадровка, литературни пасажи и цитати взети от повестта. Когато натрупали достатъчно документален и драматургически материал, младите творци привлекли в общото дело и писателя Савивов и бившия партизанин от отряда, сега работник в ярославския радиозавод - Юрий Наместников, та дори и старата майка на Боря Крайнов. Работата върху филма продължила цели две години, но онова, което търсел Сергей Ладанов и неговите съмишленици било напълно постигнато. Получило се едно прекрасно произведение, със свое оригинално съвременно отношение към саможертвата на великите синове на руската земя в Отечествената война.

Често в “Юност” кинолюбителите се шегуват, когато някой започне да снима филм без да е написал поне две-три странички сценарий. “Сценарият - това е филмът на книга! Ако започнеш да икономисваш хартия, ще загубиш много кинолента!” - казват те.

И наистина, сценарият, това е особена форма литературно творчество. Освен дадения в него сюжет, той трябва да раз-движи творческата фантазия на режисьора, кинооператорите и музикално-звукооформителите. Структурата на бъдещия филм трябва да бъде обмислена детайлно от начало до край при написване на сценария. А това значи: ако има оригинална и точна структура, то кинооператора няма да снима това, което не е свързано с развитието на сюжета, т.е. - нищо излишно.

Отсъствието на сценарий и киноснимките “наслука” са основни недостатъци в работата на начинаещите автори-кинолюбители. И най-хубавите снимки по правилата на фотографията биха били лошо монтирани сцени и епизоди, в които няма да има последователност. С други думи става “шиене с бели конци”.

Сценарият винаги е необходим, въпреки, че не винаги се отдава на авторите да го реализира напълно. Често в самата практика на кинолюбителите, сядайки зад монтаж-ната маса да изменят конструкцията на произведението, защото заснетия материал подсказва ново решение на филма, с по-ярка емоционалност и изразителност. Това е нормален творчески процес и няма нищо осъдително, ако в такъв случай се направи отклонение от първоначалния замисления сценарий. Сценарият не бива да бъде догма - той е в основата на филма, но не е самият филм!

Ясното разбиране на задачите, точното определяне на замисъла твърде много помагат в търсенето на изобра-зителното решение на филма. Многостранното познаване на темата, това е надеждния трамплин за творческото въображение на автора-кинолюбител.

Творческите решения подсказват не само темата, но и обстоятелствата, в които ще се правят киноснимките.

Веднъж кинолюбителите от “Юност” решили да засне-мат кратък кинорепортаж за безстопанствеността. На двора на едно от предприятията в Ярославл лежали захвърлени под снега нови електромотори и стругове. Кой е виновен за тази безстопанственост? Как да се покаже образа на виновника и то в непринудена обстановка? Не е сигурно с кинокамерата и осветлителните прибори да се отиди при началника на снабдяването и да се вземе интервю. Обаче момчетата измислили и отишли при него със скрит миниатюрен магнетофон и започнали непринуден разговор. А как да се построи изображението? С директни киноснимки? Той едва ли би се съгласил да позира пред кинокамерата. Тогава кинолюбителите решили да го... фотографират. Фотоапаратът и светкавицата за миг зафиксирали лицето му, както и на някои негови подчинени.

При монтажа на този кинорепортаж, авторите монтирали фотографиите и интервюто с кинокадрите на захвърлените под снега електромотори и стругове. Под въздействието на паралелния монтаж се получил един остро сюжетен филм. Сатирата била в пълно единство с постъпките на немарливите и безотговорни стопани. Можем да си представим, например, зафиксираното лице на човек, изплашен от внезапните блясъци на светкавицата, придружено с неговия вълнуващо-извисяващ се глас: “Ами, аз не знам за тези съоръжения под снега!”.

При снимане на сатирически сюжети, на авторите често се случва да измислят всевъзможни приумици, търсейки в крайна сметка, кой е виновен и как да се излезе от задънената улица на закононарушението!

·

Преди време имах щастието да наблюдавам обсъждането на заснетия материал на кинофилма “Раиса Алексеевна” - филмов очерк за една млада жена, делегат на XXV конгрес на КПСС. Колко много бяха споровете и предложенията! Как интересно се раждаше едно талантливо произведение!

Авторите решили да покажат многостранната дейност на секретарката на партийната организация, нейното отношение към хората, с които тя живее и работи. Да покажат не само партийния работник, но и човека - Раиса Алексеевна. Те се опитаха да обединят елементите на документалното с игралното кино. Темата, сама по себе си е обемна. Заснетият материал е много и има какво да се избира, така че по време на киноснимките, сценарният план значително се е обогатил с нови линии в показването на характера на героинята, открити са нови детайли. В коша политаха такива красиви и интересни кадри, като например: “В една бистра локвичка по черен селски път се отразяваха като в огледало стъбълца на житни класове”. Този кадър сам по себе си беше прекрасен и бе заснет в отлична композиция, но във филма така и не попадна, защото нямаше с какво да се свърже, да изрази дадено психологическо състояние или да засили емоцио-нално даден епизод.

Попитах Рем Александрович:

- Защо така безжалостно го изхвърлихте?
- Кинолюбителят винаги трябва да помни, че детайла в произведението действа по-бързо, отколкото общите и средни планове - съвсем спокойно и убедително започва той, - И ако бъде разбран от зрителя, трайно ще остане в неговата душа и сърце, стига детайлът да е подчинен на общата мисъл на произведението. Не са редки случаите обаче, когато увличайки се по модното показване на детайли, операторите забравят основната линия и ненужно я претоварват с тях. След време идва моментът на безжалостното им изхвърляне, макар че са интересни или професионално заснети. Детайлът е ефикасен тогава, когато точно е намерено неговото място в сложната тъкан на филма и допринася за точното и емоционално разкриване на идеята: Ето например, кадър от филма “Памет”.

Един човек отива да посади борче край гроба на своя приятел, с който заедно са лежали в окопите през време на войната. Там отстрани на пейчица седи самотна стара жена. Това е майката на загиналия воин. Отначало среден, след това крупен план показва нейното набръчкано лице. То е затрогващо в своята дълбока скръб. После идва детайлът. Среден план, който с помощта на вариообектива се приближава към самотен червен карамфил. Тук авторите използват въздействието на асоциативния монтаж. Този детайл се появява като метафора, за да подчертае самот-ността и мисълта за спомена. Майката плаче, а червеното цвете на гроба, това е живият спомен. Емоционално се възприема и музикалният съпровод. Тихото звучене на известната песен “Землянките”.

Монтажът дава възможност на кинематографиста да покаже не само детайлите, но и да обхване общото, да обясни събитията и да създаде образ. Използването на монтажа характеризира творческия почерк на авторите на филма. Монтажът - това е езикът на автора, който е важно средство за художествена изразителност. “Творчеството при монтажа е умението да се отдели нужното и да се изхвърли ненужното” - казват кинолюбителите от “Юност”, а Рем Александрович допълва: “Спецификата на киното е в това - да се покаже явлението кинематографически, с неговата точна цел и точна фиксация!”.

За работата върху любителския филм може да се говори надълго и нашироко. В любителски условия то е трудно, изисква много време и търпение, но все пак ентусиазмът на кинолюбителя се налага над всичко и той постига целта, която си е поставил. Нека само за миг си спомним за приспособлението на Саша Левашов, решил по оригинален начин синхронния запис. Не всички проблеми по озвучаването в “Юност” са на лице, но Рем Александрович и тук търси онова творческо решение, което би било по-ефикасно, по-въздействащо в съставяне на фонограмата и нейното техническо изпълнение. Още при писане на сценария, той изисква от кинолюбителите да си съставят примерна фонограма и да търсят технически решения за нейното записване и възпроизвеждане. Така се стига и до една от основните цели на “Юност” - кинолюбителите да подхождат творчески във всяко решение при своята дейност, не само в своите филми, но и в живота!

 

МАЛКА ЗИМНА ПРИКАЗКА

Движим се вече час. Дружок весело тича напред, спре за миг, погледне дали го наблюдаваме, след това радостно заскимти и с все сила се хвърля в преспите. Зарява се в тях, търкаля се, напук на студа. Около минус трийсет градуса е. Развиделява. Под валенките снегът хрипкаво скърца. Обвил съм се в шала, този, дето майка ми изплете от дебелата вълна, така че едвам виждам. Дишам на топло и си мисля за горе-щата печка, която сега бумти примамливо в родното селце.

Вървя на “опашката”, след Рем и останалите. Настрое-нието ми спада след всяка крачка, навярно от летящите надолу градуси, и ме обзема безпричинно раздразнение. Бррр... краката и ръцете ми изстиват и си мисля, че трябва да започна да подскачам и потичвам като Дружок, за да се сгрея, но... най-неочаквано, за секунда става чудо!... Небето се изпълва с необикновена пурпурна светлина. Всички спират очаровани, с очи натам, където се ражда изгревът. Никога не съм виждал такъв красив изгрев! Синьо, зелено, виолетово небе. Нежни, трептящи цветове, меки и приглушени, които явно искат да се покажат изведнъж в цялото си великолепие и пълен блясък. Постепенно, без следа, раздразнението ми се стопява в непозната до сега лекота. Не чувствам студ.

Красиво, чудно красиво! Не се чува ни шум, ни звук, само изгревът достига до върховете на стройните борове и брези.

Опиянени от видението, неусетно навлизаме в непри-стъпните гори на Ярослав Мудрий. Ненаправили и няколко крачки, дочуваме мощен вик. Всичко потреперва наоколо. Това е той - исполинът Ярослав Мудрий! Целият заскрежен, спира пред нас и с железния си жезъл неспокойно почуква: “Пазете красотата!” и отлита в древността. Скимтейки игриво, Дружок се вре в крехките, премръзнали клонки, които пукат, чупят се и се забиват дълбоко в дебелия сняг. Ярославската земя е една прекрасна зимна приказка, - тайнствена, красива, необикновена!

Гъста сребриста дантела постепенно пада върху заснеже ните храсти, върху притихналите дълги преспи и се полепва по побелялата земя. Приятелите ми се превръщат в неясни фигури, които като привидения се движат в мъглата. Достигаме до нейната граница и тя лениво остава назад.

Правим кратка почивка. Внимателно оглеждам спътниците си. Ето, например, Рем - само сините му очи се виждат под пухкавата заешка шапка, но така искрят, че на душата ми става по-топло и още по-красиво. По нататък, вляво от него, малко по-назад, подпряла русата си глава в младо борче, стои Людмила. Очите й светят в... мечтание. Още по-нататък са неуморимите и зачервени Андрюша и Серьожа. Допрели главите си един до друг, духат настойчиво върху малката кинокамера. Замръзнала е.

Денят е къс и здрачината бързо се спуска. Снегът продъл-жава да блести и някъде в самия край на хоризонта запламтява червена ивица. Утре навярно ще има вятър...

Вечерта пак се събираме в киностудията. Масата е отрупана с баранки, сред тях по средата гордите самовари вдигат лепкава пара. Отново прозвучава “Мечтание” на Шуман. Седим всеки потънал в себе си. Отвън настъпва чиста и бяла ярославска нощ.

Нищо не е в състояние да ме отдели от “Юност”, от Рем, от замечтаните и честни кинолюбители! За цял живот!

 

 

“ЮНОСТ” Е ВИНАГИ НА ПЪТ

Отвън вятърът с настойчива сила напира през тънките прозорци, фучи и се заканва. В стаята е тъмно, парното работи с пълна пара, фучи, фучи, сърдито ветре, още по-сърдито блъскай стъклата, провирай се под стрехите и ми напомняй за онази чиста и бяла зима далече на север в земята на Ярославл Мудрий.

Почти всеки ден в “Юност” идват нови хора, желаещи да опознаят тайните на кинематографичното изкуство. Тя се е превърнала в базова студия-лаборатория, а с оригиналните си методи на обучение - в център и организатор на стотици кинолюбители. Колкото до процесът за създаване на един любителски филм - това е преди всичко нравствено и естетическо възпитание на неговия автор.

Веднъж секретарят на партийната организация на сов-хоза “Левашово” - Некрасовски район, Раиса Андреева била на служебно посещение в “Юност”. Впечатлението й било огромно и... не след дълго в малкото селище Левашово запламтяла ентусиазирана киностудия. След време казали на Раиса Андреева: “Малко ли са ти другите работи, ами и с камера си взела да ходиш?” Тя скромно и философски отговорила: “Кинокамерата - това е партийна работа!” И киностудия “Жаровонек” се включва активно в живота на хората.

От всички краища на Съветския съюз, малки или големи любителски киностудии, години наред поддържат с “Юност” трайни и плодотворни връзки. Едни споделят радостта, че тяхната киностудия подобно на “Юност” също се стреми към едно целенасочено и организирано обучение на своите членове, че отдавна са обърнали гръб на правене на филм за регистрирано участие във фестивала. Други питат, от какво зависи стабилността на колектива, как се организира обучението, как се финансира, какви са взаимоотношенията с ръководителите на предприятията или с ведомствените организации.

Със своите актуални теми, оригинален подход при решаване на темите, филмовите произведения въздействат върху зрителите. Но когато в последствие се проведе дискутиране върху тях, тогава кинолюбителите-автори научават до къде е стигнал творческия им ръст. По този начин кинолюбителите се ориентират, дали техните произведения не витаят из мъгливите облаци на абстрактното изкуство и до колко са близо до живота на трудовия човек. Какво по-хубаво от това? Разбира се в “Юност” ценят високо и помощта и мнението на професионалните кинотворци.

Не случайно през лятото на 1982 година на един от поредните конгреси на УНИКА /Международна организация на кинолюбителите/ бе отделено двучасово време за “Юност”. Надълго и нашироко е бил разпитван Рем Александрович - как е устроена “Юност”, нейният подход, нейната атмосфера, нейните стремления, мечти и проблеми... Въобще “Юност” като обществен организъм и ролята й в социалистическия начин на живот.

“Ние правим всичко възможно за привличане на цели семейства кинолюбители, които заедно да се занимават с любими дела!” - често казва Нина Николаевна, съпругата на Рем Алексндрович. И действително в “Юност” има вече приемственост на участници от едно и също семейство.

Напълно права е американската журналистка Селестина Болен от вестник “Вашингтон пост” с мислите: “В най-широк социален аспект киностудия “Юност” е постигнала значителни успехи в проблема за попълнения на социалния вакуум. Студията предоставя на хората място, където могат да дойдат след работа или училище и да се занимават със своето хоби, да се срещнат и разговарят със своите приятели - а в това именно се състои разковничето при решаването на такива вълнуващи проблеми, като градската самотност, пиянството, отсъствие в младежките увлечения, оправда-вайки се в подобни случай с израза “няма къде да отида” и “с какво да се занимавам”. И затова именно “Юност” се е превърнала в клуб на интереси. Тя се е извисила значително по-високо от обикновеното звено за изработване и гледана на филми!...”.

А приятелят ми Едуард Белтов от “Советский екран” пише: “Не, на количеството награди, завоювани от ярославските кинолюбители на различни фестивали от разни рангове ме интересуваха - аз пристигнах в “Юност’, за да се опитам да разбера смисъла на съществуването на студията като обществен организъм. Искаше ми се по-близо да се запозная с темите, за които кинематографа не е просто вечерно развлечение, а страст, втора любов, своето рода “цигулката на Янгер”. Между впрочем, хубаво ли великият живописец е свирил на цигулка?... И връщайки се след месец от Ярославл, аз помислих за това, че не е толкова важно, хубаво ли е свирил на цигулка. Важното е, че той свири на нея!”.

Минават годините. Незабелязано расте младото поко-ление. За него камерата не е чудо на техниката, а е още едно средство за изразяване на чувствата и идеите. Видеото също е навлязло в “Юност” и вече са създадени редица филми.

Винаги когато се връщам към “моята” “Юност”, аз все я намирам устремена към нещо непознато, все забързана, вглъбена и щедра, весела и загрижена, все млада, нетър-пелива, пламтяща, движеща се напред, защото “Юност” е ВИНАГИ НА ПЪТ!

...Най-после вятърът е спрял да фучи. Снегът облича всичко в бяла премяна. След миг, малкият самовар ароматно зашумява. Дъщеря ми се сеща и пуска “Мечтание” на Шуман. Настъпва тишина. Чиста и бяла. Не, “Юност” не е далече! Тя е в мен!

И утрешният ден ще донесе нови планове, нови стремле-ния и нови радости за всички ни. Спомням си...

 

1971 - 1987 - 2013 г.
Ярославл - Плевен - Коиловци

 

 

ФОТОПРИТУРКА

 Цветан Ан. Колев 1972 г. В “Юност” - връчване на награда

1972 г.
В “Юност” - връчване на награда

 

Цветан Колев 1972 г. В “Юност” - творческа среща

1972 г.
В “Юност” - творческа среща

 

Цветан Колев 1972 г. В “Юност” - монтажната

1972 г.
В “Юност” - монтажната

 

Цветан Колев 1972 г. “Юност” - звукозаписната

1972 г.
“Юност” - звукозаписната

 

Цветан Колев 1972 г. В “Юност” - творческа среща

1972 г.
В “Юност” - творческа среща

 

Цветан Колев 1972 г. В “Юност” с Валери Сапонов

1972 г.
В “Юност” с Валери Сапонов

 

Цветан Колев 1972 г. В “Юност” с Валери Шухов

1972 г.
В “Юност” с Валери Шухов

 

Цветан Колев 19 май 1973 г. Среща на семейството на Таня Кравченко
и на Тонито - Славка и Филип Христови

19 май 1973 г.
Среща на семейството на Таня Кравченко и на Тонито - Славка и Филип Христови

 

Цветан Колев юни 1972 г.
Българи строители - на път за Кастрома с камионетката

юни 1972 г.
Българи строители - на път за Кастрома с камионетката

 

Цветан Колев юни 1972 г.
българи - строители - гр. Кастрома

юни 1972 г.
българи - строители - гр. Кастрома

 

Цветан Колев 1975 г.
Изпит в Културно-просветното училище

1975 г.
Изпит в Културно-просветното училище

 

Цветан Колев 1975 г.
Поздрав за успешния изпит в ЯКПУ

1975 г.
Поздрав за успешния изпит в ЯКПУ

 

Цветан Колев 1975 г.
Връчване диплома

1975 г.
Връчване диплома

 

Цветан Колев 1975 г.
В “Юност” Най-после...

1975 г.
В “Юност”
Най-после...

 

Цветан Колев 1975 г.
В “Юност” Радост

1975 г.
В “Юност”
Радост

 

Цветан Колев 1975 г.
В “Юност” Кинопрожекция

1975 г.
В “Юност”
Кинопрожекция

 

Цветан Колев 17.XII.1975 г. В “Юност”

17.XII.1975 г.
В “Юност”

 

Цветан Колев 1985 г. г. “Стрелката”

1985 г.
“Стрелката”

 

Цветан Колев 1985 г. “Стрелката” - Анелия и Албена

1985 г.
“Стрелката” - Анелия и Албена

 

Цветан Колев 1982 г. К/Ф “Син на планетата”, Ростов Велики Кинолюбители от Русия, Германия и България

1982 г.
К/Ф “Син на планетата”, Ростов Велики
Кинолюбители от Русия, Германия и България

 

Цветан Колев 1982 г. В “Юност”, Кинолюбители от Русия, Германия и България

1982 г.
В “Юност”
Кинолюбители от Русия, Германия и България

 

Цветан Колев 1982 г. В “Юност”, Кинолюбители от Русия, Германия и България

1982 г.
В “Юност”
Кинолюбители от Русия, Германия и България

 

Цветан Колев 1982 г. В “Юност”, Кинолюбители от Русия, Германия и България

1982 г.
В “Юност”
Кинолюбители от Русия, Германия и България

 

Цветан Колев 1982 г. В “Юност”, Кинолюбители от Русия, Германия и България

1982 г.
В “Юност”
Кинолюбители от Русия, Германия и България

 

Цветан Колев 31.VIII.1985 г. В “Юност” На камбанарията на Ярославския Кремъл с Таня Кравченко

31.VIII.1985 г.
На камбанарията на Ярославския Кремъл с Таня Кравченко

 

Цветан Колев 15.VIII.1985 г. сем. Христови в Кайлъка, Плевен

15.VIII.1985 г.
сем. Христови в Кайлъка, Плевен

 

Цветан Колев 15.VIII.1985 г. Тонито в Кайлъка, Плевен

15.VIII.1985 г.
Тонито в Кайлъка, Плевен

 

Цветан Колев 31.VIII.1985 г. На брега Волга с Таня Кравченко, дъщеря й Наташа и Рэм Александрович Юстинов

31.VIII.1985 г.
На брега Волга с Таня Кравченко, дъщеря й Наташа и Рэм Александрович Юстинов

Последнее изменение Воскресенье, 13 ноября 2016 16:21

Похожие материалы (по тегу)